Световната икономика ще се развива, като едновременно с това ще се търсят повече възможности за дигитална  свързаност между различните предприятия и институции. В този смисъл бъдещето принадлежи на дигиталните предприятия. Това обясни проф. Румен Николов, завеждащ катедра „Компютърни технологии“ в УНИБИТ. Той припомни, че само в Европа в момента има недостиг от над 1 милион компютърни специалисти.

С развитието на облачните услуги се отварят възможности за нови бизнес начинания. В момента Европейският съюз инвестира значителни средства в развитието на комуникационната си инфраструктура. Някои от страните членки дори са започнали да „отварят“ публичните си данни, като в случая не става въпрос само за дигитализиране на библиотеки и музеи. Това също е част от бъдещето при облачните ИКТ услуги. По думите на Николов идеята е хората, бизнесът и учените да имат достъп до всички изследвания по дадена тема, а не курсови и дипломни работи да стоят скрити в чекмеджетата.

Държавната администрация в редица еворпейски държави - Великобритания, Дания, Холандия, например, също става все по-публична и предлага повече информация чрез интернет. Занапред базите с данни ще са новият нефт и те ще са най-ценната стока, изрази се метафорично Николов. Според него страната ни не бива да изостава от тази тенденция и трябва да полагат целенасочени усилия в тази посока. За да се случи всичко това у нас , обаче, трябва да има ефективно работещо електронно правителство, припомни Бисер Иванов, член на управителния съвет на  Българската асоциация на софтуерната индустрия БАСКОМ.

Живи лаборатории

Според Николов в бъдеще се очаква да се промени структурата при изграждането на иновациите и подобряването на научната развойна дейност. Идеята е хората да могат по-добре да се включат в разработването на даден продукт или услуга, които да целят определена полза за тях. Сега често се случва да има гениални идеи за разработки, но те да нямат никакво практическо приложение, припомниха специалистите.

Заради тази цел в Европа са създадени над 300 живи лаборатории (living labs). На тези места хора и учени могат да обменят идеи и да помогнат при експериментирането и разработката на нови мобилни технологии или устройства.

Тенденцията занапред е все повече да се обединява интернет свързаността и умните градове. Тук става въпрос за съзадаване на интелигентни мрежи за енергоспестяване, транспортни мрежи и редица телекомуникационни услуги, чрез които да се подобри качеството на живот на гражданите. Вече се създават приложения за телефони и таблети, чрез които хората да споделят автомобилите си или пък по-лесно да открият стоянка със свободни колела за придвиждане.

Николов похвали и две бизнес ИКТ организации у нас. Според него дружесвтата Еleven и Launchhub вече излизат на световно ниво и финансират дигиталното предприемачество.

За да се продължи напредъкът на страната ни в IT сектора обаче, е необходимо и държавата да спомогне неговото развитие. Според специалиста, над 80% от българските експерти с докторска степен вече са напуснали страната. Това изтичане на мозъци трябва да спре и специалистите в IT сектора у нас трябва да се задържат тук.

Прогрес в това отношение може да се постигне чрез изграждането на технологични паркови, където ще може бизнесът и  научните среди да обменят мнения и да правят съвместни разработки. Засега в България има само инициативи за предстоящо създаване на такива инкубатори на иновации, докато съседна Румъния например изгради над десет подобни технологични парка. "Това пречи на страната ни да запази лидерските си позиции в IT сектора, както и да подобри научната си дейност, обясни Николов обясни пред Econ.bg.

ИТ индустрията в цифри

ИТ индустрията в ЕС през 2012 г. отбелязва ръст от около 6% спрямо 2011 г. Според експертни проучвания очакванията  на 43% от най-големите софтуерни компании в Европа за 2013 г. са за ръст на приходите между 5% и 15%. Други 43% от компаниите очакват ръст между 1% и 5% за 2013 г. Европейският софтуерен пазар ще се увеличи с 3% през 2013 г.

Професиите в сферата на ИКТ - програмисти, проектни мениджъри в  ИТ, специалисти по обработка на данни, са на второ място по дефицит на кадри в Европа за 2012 г. Преди тях са само медицинските професии – сестри, фармацевти, лекари. След тях са инженерите, търговските представители и счетоводителите.

В ЕС се очертава ясна тенденция за намаляване на броя на завършилите висше образование в областта на компютърните технологии, както като абсолютен брой, така и като относителен дял спрямо всички завършили висше образование. През 2011 г. в сферата на компютърните технологии са завършили около 128 000 студенти, което е съизмеримо с броя на завършилите през 2003 г. Според ЕК броят на хората, които ще се пенсионират в сектора на ИКТ, ще нарасне от около 90 000 души годишно през 2012 г. до около 120 000 души годишно през 2015 г. – увеличение с около една трета.

Според Cedefop (Европейския център за развитие на професионалното обучение) търсенето на специалисти, занимаващи си с компютърни технологии на ниво ЕС, ще расте по-бързо от всички останали професии – очакванията са за ръст на броя на заетите от около 13% през 2020 г. спрямо нивата от 2010 г. (средният очакван ръст за всички други професии за същия период е 3%). Според последните данни на ЕК в сферата на компютърните технологии всяка година се откриват над 100 000 нови работни места.

При запазване на настоящите темпове на развитие очакванията на ЕК са за около 900 000 незаети работни места в ИКТ сектора на Европа през 2015 г., като около 300 000 от тях ще бъдат в сферата на компютърните технологии.

Общоевропейските тенденции не подминават и България. ИТ секторът е от малкото индустрии у нас, останали почти незасегнати от икономическата криза. Той се представя отлично във всички ключови аспекти и има значителен потенциал за иновации и експортно-ориентиран растеж.

Общият брой заети в сектора е едва 1% от общия брой заети лица в България. Въпреки това той генерира 3% от БВП на страната, което е показател за високата добавена стойност в този отрасъл. Сред значимите компании в бранша започват да се нареждат не само чуждестранни аутсорсинг компании, но и местни представители със своите иновативни продукти и успешни бизнес модели, което говори за изкачване на местния ИТ бизнес по веригата на добавената стойност.

Въпреки икономическата криза през последните години работодателите в  ИТ сектора продължават да наемат персонал, като, според данните на НСИ, средното месечно възнаграждение в бранша се повишава с близо 36% за последните четири години.

Прогнози на БАСКОМ сочат, че при  среден растеж от 10% годишно и при  запазване на сегашните темпове без съществени реформи, след 10 години делът на софтуерната индустрия ще достигне 1,7 млн. лв. и ще генерира 1,8 % от БВП на страната. При образователна реформа и повече софтуерни специалисти, софтуерната индустрия може да удвои размера си до около 3,7 млн. лв. или 3.8% от БВП. Само при това условие този бранш може да стане структуроопределящ за страната ни, допълват от БСК.