Напоследък все повече се обсъждат преговорите по Трансатлантическо споразумение за търговия и инвестиции между ЕС и САЩ и потенциалните ефекти от него върху страните членки на ЕС, включително и България. За съжаление, дебатът често става заложник на някои страхове и митове, които се разпространяват от няколко зелени неправителствени организации, които имат своите представители и в България. Най-разпространяваните митове са, че ТТИП ще отвори вратата за отглеждането и продажбата на ГМО продукти, ще позволи проучването и добива на шистов газ и ще даде на „корпорациите” власт да съдят правителствата за техни решения, като по този начин отнемат на последните правото им да регулират социално-икономическите отношения в страните. 

Друг често срещан аргумент срещу споразумението, който може да се чуе от противниците му, е, че и в момента митата за внос в САЩ на продукти от ЕС са много ниски и ефектите от премахването им ще са незначителни или дори никакви. Един по-внимателен анализ на износа на България за САЩ и митата, с които той се облага, показва, че това не е точно така.

Износ на България за САЩ

За 2013 г. България е изнесла за САЩ стоки на стойност 595 млн. лева. САЩ се нарежда като 19-тият най-голям износен пазар за България и 9-тият най-значим сред трети страни.

Износът на България за САЩ е силно диверсифициран, като най-значителното перо в него – машините - има дял от около 16% на база данните за 2013 г. Забележително е, че двете най-големи пера в износа на България за САЩ са продуктови групи с висока добавена стойност – машини и електрическо/електронно оборудване. Общо, те формират около 28% от износа. И двете продуктови групи бележат висок ръст на износа за САЩ през последните 5 години – около 30% на годишна база. Сред машините, основните продукти са различни компютърни компоненти и оборудването за автоматична обработка на данни, докато при електрическото и електронното оборудване основните продукти за износ са електронните вериги, електрическите резистори (реостати) и сигнална/пътна техника.

Други относително големи продуктови групи в износа на България за САЩ са минералните горива и масла, както и тютюнът и тютюневите изделия, всяка от които държи дял от около 8% в износа. В първата от тези групи водещи са нефтените масла, а във втората – непреработеният тютюн. Други около 6% от износа се държи от изкуствените торове, а медта и медните изделия заемат дял от около 5%. За САЩ изнасяме както нитратни, така и фосфорни торове, докато при медта водещи са различи медни изделия като пръти, профили, ламарини, листове и ленти. Освен дотук изброените продукти, изнасяме също така дървени столове (и други метални и дървени мебели); чорапи; медицински инструменти и уреди; ензими; сирене; билки, маслодайни и слънчогледови семена; пресни и охладени зеленчуци; плодове; житни и тестени изделия; лекарства; спортна екипировка; пирони и кламери; чакъл; стъклени чаши; етерични масла; каучукови тръби и маркучи; етерични масла; фураж.

Износът на повечето от гореизброените продукти бележи растеж последните 5 години, като някои от тях дори отчитат трицифрен ръст – сред тях са медта, лекарствата, продуктите от стомана и желязо, ензимите. Единствените изключения от тези позитивни тенденции в износа са тютюнът и нефтените масла, които бележат средногодишен спад последните пет години.

Мита по вноса или какво би спечелила България от премахването на тарифните бариери

Някои от основните пера в износа на България за САЩ се облагат с 0-лево мито, други се облагат с ниски мита (1-2%), но трети, които формират съществена част от износа, се облагат с двуцифрени мита, които достигат фрапантните 45,3% за непреработения тютюн.

Условно, продуктите, които България изнася за САЩ, могат да бъдат разделени на три групи според митата, с които се облагат:

1/ Група с нулево мито – тук попадат продуктите в двете основни износни групи, машините и електрическото/електронното оборудване. Същото се отнася и за торовете, мебелите, медицинското оборудване, ензимите, слънчогледа, лекарствата, пироните/кламерите и чакъла. Всичките тези продукти заемат дял от около 50% от общия ни износ за САЩ.

2/ Група с ниски мита (0,1-2%) - нефтените масла, които заемат дял от близо 8% в износа за САЩ, се облагат с мито от 1,1%. С мита между 0 и 2% се облагат също различните маслодайни семена (0,1%), медицинските растения (1,5%), спортната екипировка (1,9%), етеричните масла (1%), каучуковите тръби и маркучи (1,3%). Тези продукти заемат дял от около 12% в износа.

3/ Група с високи мита (над 2%) - всички останали продукти, т.е. близо 40% от износа на България за САЩ, се облага с мито над 2%. В тази група най-високите мита са върху необработения тютюн (45,3%), който заема дял от около 8% от износа, сиренето (19,6%), което заема дял от близо 3%, и чорапите (16,7%), които имат дял от около 4%. Фуражът с мито от 18%, стъклените чаши с мито от 13,2% и зеленчуците с мито от 5,2% също попадат в тази група. На последно място се нареждат медните изделия, които се облагат с мито от 2,2 или 2,3%, в зависимост от продукта, но заемат относително висок дял от близо 5% в износа за САЩ.

По-горният преглед идва да покаже, че ако Трансатлантическото споразумение доведе до премахване на митата в търговията между САЩ и страните от ЕС, то това ще донесе силни положителни ефекти за около 40% от износа на България. Други 12% от износа на България за САЩ също ще спечели от евентуалното премахване на митата за внос на стоки от ЕС в САЩ. Предвид това, че в момента около 50% от износа на България за САЩ се облага с мито, което в повечето случаи е над 2%, а в някои достига дори фрапантните 45%, трудно може да се приеме аргументът, че ползите от премахването на митата ще са незначителни. Напротив, те ще са значителни от гледна точка на българските износители за американския пазар и това се вижда много ясно от направения преглед на вносните тарифи на САЩ.

Автор: Десислава Николова, И.П.И