Увеличението на минималната работна заплата (МРЗ) ще окаже негативен ефект върху заетостта на най-ниско образованите в България. Всяко вдигане на минималното трудово възнаграждение със 100 лв. води до съкращаването на коефициента на заетост сред българите с начално и по-ниско образование средно с 1,4 процентни пункта. Това показва анализ на Института за пазарна икономика (ИПИ).

От 1 по решение на Министерски съвет (МС) минималната заплата нарастна с 20 лв. до 380 лв. От началото на годината тя беше увеличена веднъж до 360 лв. Заедно с това стойността на пенсиите също нарасна от първия ден на юли с 1,9% според швейцарското правило, което се спазва у нас, като средната пенсия достигна 321,44 лв.

Според анализа, заради спада на заетостта с 1,4 процентни пункта на всеки 100 лв. увеличение на минималното възнаграждение, съществуващите работни места намаляват с между 5 и 16 на сто.

От института посочват, че през последните години минималната заплата расте с бързи темпове. В доказателство на това твърдение между 2000 и 2013 г. тя се е увеличила от 75 лв. до 310 лв. или над 3,5 пъти. Това покачване изпреварва значително както нарастването на средните заплати, така и ръста на брутния вътрешен продукт (БВП) и производителността на труда.

„Разликите в заплащането между отделните региони също са значителни, което предполага и различни потенциални ефекти от вдигането на МРЗ в отделните части на страната”, се подчертава в анализа.

За миналата и настоящата година увеличението на минималното възнаграждение расте до 340 лв. от 2014 г., 360 лева от януари 2015 г. и 380 лв. от юли 2015 г. В допълнение средносрочната бюджетна рамка предвижда тя да достигне 420 лева от началото на 2016 г. и 450 лв. – от началото на 2017 г.

От ИПИ изчисляват какъв точно би бил ефектът върху пазара на труда при нарастване на МРЗ до 450 лв. през 2017 г.:

“Ако минималната заплата нарасне от 340 лева през 2013 г. (последната година от изследвания период) до 450 лева през 2017 г., може да се очаква понижение на коефициента на заетост сред тези с начално и по-ниско образование с 1,54 процентни пункта. Т.е. ако заетостта сред населението на 15-64 години с основно и по-ниско образование е била 17,5% през 2013 г., планираното вдигане на МРЗ може да доведе до намаление на коефициента на заетост в тази група до под 16% през 2017 година (при равни други условия)”, се обяснява в анализа.

“Ако приемем, че работната сила сред тези с начално и по-ниско образование остане непроменена между 2013 и 2017 г., то това намаление в коефициента на заетост означава загуба на 26 272 работни места”, допълват от института.