Възможностите за спестяване в България все още са слаби в обстановката, в която повечето натрупани активи се използват предимно за финансиране на индустриалния растеж.

Активите на българите достигат 34% от брутния вътрешен продукт на страната към края на 2003 година и богатството на населението нараства постепенно след финансовата криза 1996-1997 година. Нивото на финансовите активи на домакинствата от пред-кризисния период се очаква да бъде достигнато около 2007 г.

В бъдеще се очаква банковите депозити да останат предпочитаната форма на спестяване, основно заради все още слабия интерес на домакинствата към други инвестиционни форми и ограничените възможностти на финансовия пазар да оказва влияние върху спестяванията и инвестициите. Тенденцията към диверсификация на активите и насочването към продукти като взаимни фондове и застраховане, се очаква скоро да набере скорост. Взаимните фондове представляват нов продукт с все още сравнително ниска степен на проникване на пазара, но с голям дългосрочен потенциал, особено за по-младото поколение и за клиенти с висока поносимост към риска

Хората ще забогатяват през следащото десетилетие. Размерът на финансовите активи на домакинствата в Нова Европа се увеличава.

Българите предпочитат да влагат парите си в краткосрочни депозити

Активите на българите достигат 34% от брутния вътрешен продукт на страната към края на 2003 година и богатството на населението нараства постепенно след финансовата криза 1996-1997 година. Нивото на финансовите активи на домакинствата от пред-кризисния период се очаква да бъде достигнато около 2007 г.

Сигурността на вложенията подължава да е по-важна за българите, отколкото високата доходност. Българите все още предпочитат да държат парите си в по-сигурните краткосрочни депозити, вместо във високо-доходни дългосрочни влогове. Въпреки нарастващото разнообразие на алтернативни на банковите спестовни продукти, депозитите отбелязват ръст от 19% през 2003 година (40% през 2001 и 13% през 2002). В бъдеще се очаква банковите депозити да останат предпочитаната форма на спестяване в България, основно заради все още слабия интерес на домакинствата към други инвестиционни форми и ограничените възможностти на финансовия пазар да оказва влияние върху спестяванията и инвестициите. Взаимните фондове представляват нов продукт с все още сравнително ниска степен на проникване на пазара, но с голям дългосрочен потенциал, особено за по-младото поколение и за клиенти с висока поносимост към риска.

Парите в обръщение са на второ място по дял във финансовото богатство на домакинствата след депозитите. Наблюдава се тенденция делът на средствата в брой постепенно да намалява през годините - от 37% от общите активи на домакинствата преди три години до 33% през миналата година.

Нивото на задлъжнялост на домакинствата в България в края на 2003 г. е 7,6% от БВП – малко под средното за НЕ, 9,1%. Имайки предвид, силния ръст на кредитите отчетен през първите 7 месеца на годината, в края на 2004 г. се очаква  България да надхвърли средните стойности на финансова задлъжнялост в Нова Европа. Въпреки това, достигнатите нива на финансова задлъжнялост достигнати в България се преценяват като ниски, особено в светлината на стойностите регистрираните е ЕС – 59,3% в края на 2002 г.

Липсата на пазарни традиции и резките пазарни промени са причините за малкия дял на акциите – 1,2% за 2003 година, във финансовите активи на населението. Въпреки, че законодателството до голяма степен е хармонизирано с Европейското и се наблюдава коректно пазарно поведение на основните участници, фондовият пазар в България продължава да отчита ниски, дори за страните от Нова Европа, нива на капитализация и ликвидност.

Налице е значителен ръст в кредитирането на населението. Факторите на търсенето, обуславящи бума в кредитирането включват: засилващ се апетит за консумация на стоки  и услуги обусловен от промяната в стандарта на живот. Освен това, домакинствата оценяват собствения си потенциал за обслужване на по-високи нива на задължялост  като подобряващ се. Това от своя страна се дължи на повишаването на доходите, намаляващите лихвени проценти и ръста в цените на недвижимите имоти. От страна на предлагането, банковото кредитиране е стимулирано от понижаването на риска в резултат на подобрените механизми за събиране на вземанията и разширения обхват на кредитния регистър.

Реалната конвергенция (изравняването в стандарта на живот) ще предизвика растеж на доходите като все повече хора ще имат потенциал да  спестяват. Апетита за консумация на стоки и услуги ще се повиши, първоначално за хората с по-високи доходи,  с тенденция този процес да придобие системен характер във втората половина на периода. Като цяло това ще доведе до относително повишаване на  склонността към спестяване, което ще има положителен ефект върху финансовото богатство на домакинствата и върху разширяването на обхвата на финансовото посредничество (поне през първата половина на периода).

Ръст на финансовите активи и задължения на домакинствата в България

Разпределение на финансовото богатство на домакинствата от нова Европа и ЕС-15

Разпределението на финансовите активи на страните от Нова Европа много се различава от това на ЕС-15. Изследването на UniCredit и Pioneer Investments ясно маркира тенденциите при оформяне на финансовото богатство на домакинствата в Нова Европа.

Традиционно голямото количество пари в брой в региона се дължи на все още слабото развитие на финансовия пазар и по-специално обама на средствата по срочни депозити. Въпреки това, през последните години се наблюдава процес на увеличение на парите по депозити. Този процес проличава най-вече от големия брой реализирани парични преводи, дължащи се на нарастващото потребление и разходи.

България отчита относително високо, дори за Нова Европа, ниво на парите в обръщение. Това разпределение на средствата е следствие на характерните за страната големи кешови разплащания и сериозния дял на сивата икономика.

Банковите депозити продължават да заемат голяма част от финансовото богатство на населението на Нова Европа с дял от над 50% в повечето държави. В България, Хърватска, Турция и до известна степен Румъния, разпределението на депозитите в местна и чуждестранна валута е балансирано. В България и Хърватска това се дължи на стабилните местни валути (успешният валутен борд у нас и стабилните обменни нива в Хърватска).

Изследването отчита, че масата потребители в Нова Европа са склонни да инвестират в депозити с високи лихвени нива, защото по този начин възвръщаемостта на средствата им е гарантираната. Срочните депозити са предпочитани от домакинствата с ниски доходи, тъй като те са възприемани като по-сигурни продукти, но също така и като финансов инструмент, удобен за разплащания.

Проличава, обаче, ясната тенденция към засилване на диверсификацията на активите на домакинствата в Нова Европа, доближавайки се по този начин до нивата в ЕС-15. Доказателство за това е увеличаването на дела на взаимните фондове и застрахователните услуги. Промените в инвестиционните предпочитания на домакинствата се дължат на макроикономическата стабилност, намалението на лихвените нива и интеграцията на финансовите пазари.

Структура на финансовото богатство на страните от Нова Европа и ЕС-15 (2003)

Основни изводи от изследването

• Финансовите активи на държавите от Нова Европа са много по-малко от тези на 15-те страни-членки на ЕС (преди последната вълна на разширение на Съюза). Активите на населението в Нова Европа представляват едва 47% от БВП, а на глава от населението – 1,897 евро, докато в ЕС-15 те са 170% от БВП и 41,628 евро на глава от населението.
• Икономическият растеж е основната причина за акумулирането на финансовото богатство на населението в Нова Европа.
• Като следствие от продължаващата тенденция на изравняване на приходите на населението от Нова Европа и ЕС-15, се наблюдава сериозно увеличение на броя на домакинствата, склонни към спестяване. Успоредно с това, обаче, тече процес на засилен интерес към потребление и инвестиции.
• Разминаването на склонностите за спестяване и харчене, се дължи на ръста в кредитирането, който води до увеличение на задлъжнялостта на домакинствата и съответно - намаляване на спестовността. Имайки предвид, стабилната макро-икономическа обстановка, обаче, това разминаване няма да се отрази на експанзията на финансовия сектор.
• Диверсификацията на активите на домакинствата, е една от тенденциите, които ще се развиват в бъдеще. Очаква се тя да се изрази най-вече в намаляване на депозитите за сметка на другите форми на спестяване и инвестиране.
• Алтернативните форми на спестяване (тези извън банковите депозити и средствата в брой) макар и бавно ще нарастнат като относителен дял от общо финансовите активи на домакинствата. Към края на 2003 г. те съставляват 8.5% от финансовите активи като се очаква да нарастнат до 15,4% в края на 2007 г.
• Формите на спестяване чрез редовни парични вноски оказват голямо влияние върху общата тенденция на спестяване. Пенсионните вноски (все още предимно втория пенсионен стълб) и застраховането заемат значителен дял от активите на домакинствата (13% за населението на Нова Европа) и се очаква да се увеличават в по-далечно бъдеще.
• В много отношения, бързият финансов растеж на страните от Нова Европа се дължи на опита, черпен от по-напредналите държави. Въпреки това, банковият сектор има да извърви дълъг път, за да достигне европейските нива на разнообразие на продукти и развитие на финансово-посредническата дейност.