Над 50 млрд. лв. е стойността на финансовото богатство на българите през 2012 година. Тук се визират пари, депозити, акции и други финансови инструменти. На годишна база през миналата година финансовото богатство търпи увеличение с 12 на сто, показват данните от анализ на "Индъстри уоч".

Според експертите ръстът не е причинен от нараснали доходи, а се постига заради високата норма на спестовност на населението. Друг фактор според анализаторите е запазващото се ниско потребление в кризата.

Имотите продължават да бъдат най-голямото богатство на българите. Те се оценяват на 139 млрд. лв. към края на миналата година. С това общото състояние на хората достига около 190 млрд. лв.

Две трети от увеличението на финансовото богатство на българите се дължат на нарастване на банковите влогове, отчитат от "Индъстри уоч", цитирани от "24 часа". Данните на БНБ показват, че за периода от началото на 2009 г. до октомври 2013 г. ръстът е с 13,7 млрд. лв.

От началото на 2009 г. до сега най-дребните спестители - онези, които имат под 1000 лв. на депозит, са намалели с 1,07 млн. Най-богатите с пари в банка обаче са се увеличили двойно - от 325 на 696 броя. Нараснала е и общата сума, която са вложили - от 0,818 на 1,73 млрд. лв., или с близо 1 млрд. лв. повече.

Припомняме, че по данни на централната банка 36.457 млрд. лв. е размерът на депозитите на домакинствата в края на октомври тази година. Те нарастват с 9.3% в сравнение със същия месец на 2012 г.

696 българи пък имат банкови депозити на стойност над 1 млн. лева за третото тримесечие на 2013 г. Миналата година по същото време милионерите са били със 71 по-малко.

Същевременнно по данни на Националната агенция за приходи 147 млн. лв. за година са изкарали общо първите 10 от милионерите с най-високи доходи у нас. Според данните първите 10 от милионерите в България са мъже на възраст между 42 и 60 години.В топ 10 на най-богатите сънародници влизат и хора, упражняващи свободни професии - адвокати, нотариуси, лекари.

Според анализ на Института за пазарна икономика (ИПИ) са 9,7% от населението е с високи доходи или около 700 000 души. 46% от тях са със средни доходи. С ниски доходи обаче са 43 на сто от българите. Експертите коментират, че в кризата се увеличават най-бедните и най-богатите, а средната класа се стопява.