Идеята за налагане на правила и ограничения върху публичните финанси започна да се радва голям интерес вследствие на разразилата се криза на държавните финанси в някои страни от Европейския съюз и най-вече - в еврозоната. Това се посочва в доклад на Института за пазарна икономика (ИПИ) относно фискалните правила и смисъла на използването им. През март 2011 г. Европейската комисия прие пакет от мерки, които предвиждат въвеждането на фискалните правила на Пакта за стабилност и растеж в националното законодателство на страните-членки. До март 2012 г. се очаква да се подпише многостранен договор между повечето страни в ЕС за въвеждането на нови фискални правила, които включват поддържане на структурен дефицит от максимум 0,5% от БВП в общия случай и механизъм за постепенно намаляване на държавните дългове, които надвишават 60% от БВП.

В България съществуват фискални правила от 2003 г., когато се въвежда правилото през даден бюджетен период консолидираният държавен дълг като дял от БВП да не надвишава нивото си от предходния период. От 2006 г. се използва меко правило за таван на консолидираните разходи от 40% от БВП, което не е записано в закон, но се спазва като политически ангажимент.

През 2010 г. управляващите поеха устен ангажимент за поддържане на балансиран бюджет на касова основа, който изключва финансовите потоци по европейските средства, но той не беше спазен. От 2012 г. се въвеждат две правила в Закона за устройството на държавния бюджет – таван на консолидирания бюджетен дефицит от 2% от БВП и таван на консолидираните държавни разходи от 40% от БВП.

В годишния Закон за държавния бюджет на България или в доклада към закона присъстват и други ограничения, които играят ролята на фискални правила. Такива например са:

• Таван на размера на задълженията към доставчици и към дългосрочно командировани служители към края на годината;
• Таван на новоемитирания държавен дълг през годината;
• Таван на размера на държавния дълг към края на годината;
• Минимална стойност за размера на фискалния резерв към края на годината;
• Правило за отпускане на 90% от бюджетираните нелихвени разходи и трансфери по републиканския бюджет през годината. Съгласно практиката по прилагане на това правило останалите 10% се отпускат в края на годината при условие, че изпълнението на бюджета е според плана.

Предимства на фискалните правила:

• Осигуряват предвидимост на публичните финанси като поставя дългосрочни цели;
• Повишават доверието във водената политика, като създава законови или конституционни ангажименти;
• Имат дисциплиниращ ефект и намалява склонността към трупане на дефицит и дълг;
• Ограничават възможността за безконтролно харчене, което може да подобри ефективността на публичните разходи.

Недостатъци на фискалните правила:

Всяка една икономика, е изложена на риск от номинални и реални шокове, били те вътрешни или външни, на които може да се противодейства с помощта на фискална политика по усмотрение на управляващите. Наличието на правила може да ограничи гъвкавостта на тази политика, което е още по-валидно за страни с големи автоматични стабилизатори.

Правилата биха могли също така да наложат фискална консолидация, което се разглежда като проциклична мярка. Същевременно правилата за таван на бюджетния дефицит или държавния дълг не дават насоки за фискалната политика в години на икономически бум, когато фискалните показатели са под ограниченията. Това от своя страна не изключва воденето на по-свободна фискална политика в добрите години, което също може да бъде проциклична мярка.

Друга критика е, че правилата налагат излишни бюрократични изисквания. Защо не оставим пазарите да изиграят дисциплинираща роля върху неблагоразумни правителства? Някои критици смятат, че самата идея за правила представлява стимул за злоупотреби и в крайна сметка ги обрича на неефективност. Смята се, че те водят до непрозрачно управление на публичните финанси в най-голяма степен чрез творческо счетоводство.

Налаганите от правилата фискални цели могат да доведат до избор между количеството на фискалната корекция и качеството ѝ, който може да не е оптимален. Предвид трудностите, свързани със свиването на някои публични разходи, може да се стигне до свиване на капиталови разходи или до увеличаване на съществуващи и/или въвеждане на нови данъци.

За да бъдат ефективни фискалните правила, те трябва да позволяват лесен надзор на изпълнението, както и да включват коригиращи механизми в случай на отклонения. Въвеждането на автоматичен механизъм за коригиране на пропуснатите фискални цели представлява добра практика в това отношение. Примери за такива механизми са Швейцария и Германи. В Швейцария всяко отклонение между прогнозното и счетоводно отчетеното структурно бюджетно салдо се записва във фиктивна сметка. Когато балансът по сметката надхвърли 6% от годишните разходи, правителството трябва да приеме план за намаляване на натрупания дефицит в рамките на три години. В Германия от 2016 г. се предвижда създаването на контролна сметка, която да събира разликите между позволения структурен дефицит от 0,35% от БВП и счетоводното изпълнение на бюджета, което не е циклично изгладено. Когато дефицитът по тази сметка надхвърли 1% от БВП, трябва да се търси обратното ѝ кредитиране за сметка на счетоводния баланс на бюджета, но само при възходящ икономически цикъл и до границата за структурен дефицит.

На ниво ЕС действат правилата в Пакта за стабилност и растеж – дефицит не по-голям от 3% от БВП и дълг не по-голям от 60% от БВП на страната-членка. Предвид ограниченията пред изпълнението и санкциите, свързани с тези правила, те могат да бъдат наречени "меки".

Паралелно с дебата за засилване ролята на фискалните правила се води и друг такъв – как да се гарантира изпълнението им след като бъдат въведени. Едно решение на този проблем е въвеждането на автоматични маханизми за корекция, какъвто е случаят с Швейцария и щатите в САЩ. Друго решение, което се предлага от академици още от 90-те години на миналия век, са независимите фискални институции (т.нар. фискални съвети), които следват примера на независимостта на централните банки. Положителният ефект от фискалните съвети може да се види в няколко направления:

• Следят за изпълнението на правилата и дават становища дали потенциалното им нарушаване е допустимо или не;
• Дейността им може да се разпростира и до структурата на държавните разходи, с което може да се предотврати намаляване на продуктивни държавни разходи за сметка на непродуктивни такива при наличието на фискални ограничения;
• Могат да дават обективни насоки за усъвършенстване на фискалните правила;
• Могат да изготвят независими макроикономически прогнози, които да се използват от министерствата на финансите при изготвянето на бюджета

За успешното функциониране на правилата на национално ниво е нужна дисциплина не само в бюджета на централното управление, но и на всяко друго ниво – федерално, местно, както и системата за социално осигуряване, какъвто е примерът на Швейцария. Както на национално, така и на местно ниво съществува склонност към трупане на дефицит.

При определянето на фискални правила на поднационално ниво трябва да се вземат предвид пет критерия;

• Дългосрочна устойчивост на фискалната политика;
• Краткосрочна икономическа стабилност;
• Съвкупна ефективност – постигане на структура, при която положителният ефект от увеличаване на разходите е равен на отрицателния ефект от допълнително данъчно облагане;
• Постигане на количество и качество на публичните услуги, което отговаря на местните изисквания;
• Запазване на преразпределителните елементи в системата.

Към момента "на масата” са поставени още две предложения, които също представляват фискални правила.Тези предложения бяха подложени на обсъждане в парламентарните комисии, но все още не са гласувани в пленарна зала. Предложенията са да бъде записано в Конституцията, че всички промени или допълнения в допустимия размер на бюджетното салдо, както и промени в ставките на съществуващи или въвеждането на нови преки данъци е допустимо се приемат с мнозинство от 2/3 в парламента. На този етап изглежда, че гласуването на тези предложения е отложено неопределено във времето.

Предстои изчистване на редица въпроси около бъдещата работа както на сегашните, така и на евентуални нови фискални правила. Сред тях са:

• Фискални ограничения на общинско ниво, необходими ли са такива на България?
• Автоматични механизми за корекция при неспазване на правилото: ще помогнат ли за по-ефективното действие на правилата и ако да, как да бъдат формулирани?
• Независим фискален съвет: нужна ли е такава институция и как би следвало да се гарантира нейната независимост и авторитет?