От началото на 2015 г. се наблюдава изключително висока активност на регистриране на т.нар. “специализирани предприятия”. В периода от 2005 г. насам във водения от Агенцията за хората с увреждания (АХУ) регистър са вписани общо 223 специализирани предприятия, 96 (44%) от които са регистрирани само от началото на 2015 година.

Първоначалното изискване за да бъде регистрирано такова предприятие беше за 50% дял на хората с увреждания в списъчния състав, но през 2010 г. то беше намалено на 30%. Това, обаче, не е причината за наблюдавания през тази година „предприемачески подем” в сферата на специализираните предприятия. Мотивацията е друга – промените в Закона за обществени поръчки (ЗОП) от 2014 г., които поставиха специализираните предприятия в изключително изгодна позиция при конкурсите за възлагане на обществени поръчки.

Както сигурно се досещате, в преобладаващата част от случаите през тази година не става дума за „нови” специализирани предприятия, а за обикновени фирми, които искат да се сдобият със статут на „специализирани”. В списъка на новорегистрираните предприятия виждаме фирми, които имат дългогодишен опит в печеленето на обществени поръчки.

Ситуацията е такава, че щом едно предприятие, предоставящо дадена запазен услуга, се регистрира като „специализирано”, другите на практика биват изтласкани от процедурите по ЗОП. Това, разбира се, създава стимули у конкурентите също да се регистрират като „специализирани предприятия”.

Ще спрат ли злоупотребите?

Начин за пресичане на злоупотребите има, но адекватни кръпки на дупката в ЗОП от 2014 г. не намираме нито във варианта на закона, който се обсъжда в момента, нито в публикуваната на 30 април специфична поправка на чл. 16 от ЗОП, където всъщност е разписана цялата схема.

Основен момент, който новите поправки не адресират, са изискванията за вписване на специализираните предприятия в регистър на АХУ. Проблемите тук са два – отсъствието на достатъчен капацитет и правомощия в АХУ за идентифициране и съответно предотвратяване на злоупотреби (признати и от самата институция) и крайно занижените изисквания за вписване в регистъра. Изискването за 30% дял на хората с увреждания в списъчния състав е прекалено лесно за формално достигане на фона на привилегиите, с които предприятията се ползват по текущия и евентуално бъдещия ЗОП. В списъчния състав на едно предприятие, наред със служителите на трудов договор и пълен работен ден, влизат:

·         сезонни и временни работници;

·         чираци или стажанти, в трудово или приравнено на него правоотношение

·         наети на непълно работно време

·         наети по мерки и програми за насърчаване на заетостта

·         работещи надомно или на дистанционен принцип

На регистрираните след промяната на закона предприятия не може, а трябва да се направи проверка – дали, откога и при какви условия при тях работят лица с увреждания. Не искаме дори да си помислим за възможността някой работодател да е „наел” лица с увреждания по някоя от програмите за насърчаване на заетостта, с цел безпроблемното печелене на обществени поръчки. Макар законна, подобна практика по никакъв начин не може да бъде вместена в концепцията на „позитивна дискриминация”, на която се основава подкрепата за специализираните предприятия.

Дори ако приемем, че дадена фирма с първоначален персонал от 10 души наистина е взела на работа 5 лица с увреждания (за да покрие изискването за 30% наети), ако това е направено на пожар с цел печеленето на обществени поръчки, говорим за очевидна, макар и законна, злоупотреба.

Проблемът е структурен

През 2012 г. ИПИ публикува доклад „Нов подход към интеграцията на хората с увреждания в България“, в който откроихме структурните предизвикателства пред системата за подпомагане и интеграция на хората с увреждания.

Преобладаващата част от злоупотребите са следствие от универсалното  значение  на  решенията  на  медицинската  експертиза  по  отношение придобиването на дадени привилегии. Именно сдобиването с ТЕЛК-решение е ключът към привилегиите – достъпът до повечето от тях е автоматично следствие от решенията  на  медицинската  експертиза  относно  степента  на  увреждане  и  загубена работоспособност. Промените в ЗОП от 2014 г. задълбочиха този проблем, превръщайки хората с увреждания (или просто хората, сдобили се с ТЕЛК решение) в ценни „списъчни” кадри. Както е тръгнало, съвсем скоро ТЕЛК решението ще е нещо, което хората слагат на първо място в CV-то си.

От личен проблемът стана корпоративен, което е поредното доказателство, че системата би трябвало да върви в обратната посока – намаляване на значението на медицинската експертиза и увеличаване на значението на социалната оценка.

За спирането на злоупотребите в системата и по-ефективното насочване на бюджетните средства към лицата, които най-много се нуждаят от тях (истинските хора с увреждания), е необходимо премахването на стимулите за хора, които нямат проблем със социалното включване, да се възползват от системата.

Същото важи и за предприятията.

Автори: Явор Алексиев, Виктор Тричков, И.П.И