Предговор

Стремежът на България да се впише в механизмите за организиране на сътрудничеството и интеграцията в Европа е многостранно обоснован цивилизационен избор. Исторически и културно България принадлежи към европейската цивилизация.

Член ІІІ-210 от Единната Европейска конституция предвижда, че страните-членки трябва да "поощряват" подобряването, особено на работната среда, с оглед на здравето и безопасността на работниците. През 1993 г. Република България стана асоцииран член на Европейския съюз, а от 1999 г. води преговори за същинско присъединяване към съюза. Във връзка с тези преговори, България пое ангажимент изцяло да въведе изискванията, принципите и нормите на европейското законодателство в своите национални нормативни документи, което основно се изразява във въвеждане изискванията на европейските директиви.

Темата за здравословните и безопасни условия на труд е с изключителна важност и широка приложимост във всички сфери на икономическия живот в страната. Интегрирането на дейността по безопасност и здраве при работа като елемент на цялостната бизнес политика на отделната фирма, представлява основен подход за успешно прилагане на новите стандарти, за осигуряване на устойчиво развитие и ефективност.

Настоящият анализ е разработен благодарение на подкрепата на Комуникационната стратегия на Министерството на външните работи.

Р Е З Ю М Е

Единният европейски акт дава нов тласък на социалната политика в областта на безопасните и здравословни условия на труд. Значителният обем на acquis в тази област цели постигането на хармонизация чрез директиви, които определят минимални стандарти за здравословна и безопасна работна среда в ЕС. Колкото по-голямо е съответствието на държавите кандидатки с този acquis, в толкова по-голяма степен ще могат те да се възползват от намаляването на трудовите злополуки и професионалните заболявания и увреждания. За да се постигне това, е необходимо да се осигури навременно и пълно въвеждане, и прилагане на законодателството на ЕС в тази област успоредно с ефективното функциониране на инспекции по труда.

В процеса на присъединяване на България към ЕС има две направления, които няма да подлежат на никакви компромиси – това са изискванията по отношение условията на труд и екологията. За целта българската индустрия трябва да насочи вниманието си към изпълнение на тежките ангажименти по покриване на тези изисквания. Особено голямо ще се окаже финансовото бреме за експортно ориентираните отрасли, които трябва да направят огромни инвестиции паралелно в областта на условията на труд и на екологията, както и по сертификацията на продуктите.

В анализа са разгледани основните български нормативни актове, въвеждащи Директивите на ЕС (Рамкова директива 89/391/ЕИО; Директива 89/654/ЕИО; 89/655/ЕИО; 90/269/ЕИО; 90/270/ЕИО; 2000/54/ЕО; 83/477/ЕИО; 2003/10/ЕО; 92/58/ЕИО; 92/85/ЕИО) в областта на здравословните и безопасни условия на труд, както и на ратифицираните от България и влезли в сила конвенции на МОТ.

В процеса на преговори за присъединяване на страната към ЕС, Република България е приела и ще прилага цялостно достиженията на правото на ЕС (acquis communautaire) в областта на Социалната политика и заетостта в сила към 31.03.2001 г. Работната хипотеза е, че страната ще транспонира цялото acquis в тази област към 01.01.2007 г.

За осигуряване на транспонирането и прилагането на достиженията на правото на ЕС са предприети и редица институционални, структурни и организационни мерки и са осъществени необходимите промени за структурното укрепване на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", обучение на инспекторите, въведен е съвременен подход на инспектиране с оглед разширяване обхвата и ефективността на контрола. Изградени са и функционират структури за социален диалог по всички въпроси на безопасността и здравето при работа: Национален съвет по условия на труд; Областни съвети по условия на труд във всички области; Общински съвети по условия на труд в някои общини; Отраслови и браншови съвети по условия на труд; Комитети и групи по условия на труд във фирмите и предприятията. Продължава изграждането на инфраструктура за подпомагане на работодателите при изпълнение на задължението им за осигуряване на безопасност и здраве при работа - регистрирани са 489 служби по трудова медицина.

Положителна е тенденцията за активно практическо прилагане на съдържащите се в Закона за здравословни и безопасни условия на труд изисквания и  принципи за осигуряване на безопасност и здраве при работа, както и за намаляване на дела на трудовите злополуки (с 8% през 2003 г. в сравнение с 2002 г.). От съществено значение е и въвеждането на методика за извършване на оценка на въздействието от въвеждането на достиженията на правото на ЕС. До юли 2005 г. ще се изпълни графикът за премахване на компенсациите за лоши условия на труд. Също така от 2005 г. размерът на осигурителните вноски за трудова злополука и професионална болест ще бъде диференциран по групи икономически дейности в зависимост от степента на риска в съответната икономическа дейност.

Известни трудности при прилагане на европейското законодателство в областта на безопасността и здравето при работа има във връзка с привеждането на завареното във фирмите работно оборудване в съответствие с изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при използване на работното оборудване; недостатъчен размер и недостиг на инвестиции при прилагането на минималните изисквания за безопасност и здраве на работещите на повърхността и под земята при добив на минерали; финансови затруднения за фирмите при въвеждане на условия на труд в съответствие с българското законодателство и др.

Законодателството в областта на здравословните и безопасни условия на труд въвежда нови индустриални отношения с разпределени отговорности на работодателите и работническите представители, като спомага за формирането на една нова култура на труда.

КАКВО ПРЕДСТОИ ?

(направление за работа в периода до 2006 година)

Национално законодателство и подзаконови нормативни актове

През 2005 година приоритет в дейността по безопасност и здраве при работа ще бъде изпълнението на препоръките на Европейската комисия, направени в последния редовен доклад от месец октомври 2004 година, относно:

1.   Въвеждане на изискванията на директивите, в областта на безопасността и здравето при работа в националното законодателство.

Ще бъдат въведени изискванията на:

• Директива 2002/44/ЕС относно минималните изисквания за безопасност и здраве при работа, свързани с излагането на работещите на рискове, дължащи се на физически фактори (вибрации).
• Директива 99/92/ЕС за минималните изисквания за предпазване на работещите от потенциален риск от експлозивна атмосфера.
• Директива 2003/18/ЕС за изменение на директива 83/477/ЕИО за предпазване на работещите от рискове, свързани с експозиция на азбест при работа.
• Директива 2003/10/ЕС относно минималните изисквания за безопасност и здраве при работа, свързани с излагането на работещите на рискове, дължащи се на физически фактори (шум).
• Директива 2004/40/ЕС за минималните изисквания относно експозиция на работещи на рискове възникващи от физически фактори (електромагнитни полета) – 18-та специална директива към 89/391/ЕИО.

2.   Трансформирането на системата за компенсации за лоши условия на труд в нова система от форми за мотивация към здравословен и безопасен труд. Разработване на критерии за прилагане на новата система, отчитащи:

• характера, спецификата и тежестта на труда;
• ангажираното време преди започване на работа;
• социалната изолираност на някои категории работещи;
• професионалния риск;
• и други.

За целта ще бъдат анализирани и преработени нормативните актове, въвеждащи:

• намалено работно време;
• допълнителен платен годишен отпуск;
• безплатната предпазна храна;
• допълнителното възнаграждение за вредни условия на труд.

3.   Прилагане и въвеждане в действие на законодателството, чрез провеждане на широка информационна кампания и подпомагане на работодателските организации при разработване на помагала и добри практики за приложение на законодателството.

4.   Допълнително преработване на Правилниците по безопасност на труда, които да бъдат съобразени с изискванията на правото на Европейския съюз. През 2005 г. ще бъдат анализирани и преработени в нов вид нормативни актове около 35 правилника, основно в областта на химическата индустрия.

5.   Мониторинг и контрол по спазване на законодателството по безопасност и здраве при работа в строителството и прилагането на законодателството за защита на работещите, експонирани на шум.

Предложения и препоръки на бизнеса

На 18 декември 2003 г. по инициатива на Българската стопанска камара беше подписано Споразумение за координация и сътрудничество между Министерството на труда и социалната политика и национално представителните организации на работодателите и на синдикатите. Целта на споразумението е чрез координация и сътрудничество между заинтересованите страни да се подобри качеството при осъществяване на дейността по безопасност и здраве при работа. Споразумението не отлага изпълнението на Закона за здравословни и безопасни условия на труд, а е плавен преход за осигуряване на инвестициите в тази сфера чрез разработените от работодателите програми. За целта държавата трябва да предостави данъчни, митнически и кредитни облекчения за предприятията, които инвестират в безопасните и здравословни условия на труд.

Данните за 2003 г. показват, че от проверените 30 190 предприятия с утвърдени програми за отстраняване на риска са 4 639. От тях 1346 предприятия са приели програмите си през отчетната 2003 г.

Проверените предприятия от непроизводствената сфера са 14 550 бр. От тях само 1310 предприятия имат утвърдени програми за отстраняване на риска.

В предприятията от материалната сфера работата по оценка на риска и приемането на програми за неговото отстраняване е по-добра. Например:

• 46% от предприятията за добив на въглища и торф имат утвърдена програма;
• в предприятия за добив на метални руди – 69%;
• в предприятия за производство на химически продукти – 43 %;
• производство и леене на метали – 59%.

Това са предприятия, в които поради характера на производствената дейност и нивото на експлоатационната техника и технологичното оборудване съществува най-голям производствен риск. Основният проблем при тях е необходимостта от сериозни инвестиции за обновяване на техническото и технологичното оборудване с машини и съоръжения, отговарящи на европейските стандарти за здраве и безопасност. За останалите отрасли от материалната сфера делът на предприятията с утвърдени програми се движи от 25 до 30 процента.

Увеличава се броят на предприятията, в които има осигурено обслужване на работниците и служителите от служби по трудова медицина. В 25% от проверените предприятия е констатирано изпълнение на това изискване на закона.

Трябва да се подчертае, че в сферата на материалното производство и, по-конкретно – в предприятията с над 50 наети лица, този проблем в страната е почти напълно решен. Трудностите са в резултат на недостатъчния брой, териториалното разположение, кадровата и техническата обезпеченост на регистрираните от Министерство на здравеопазването служби по трудова медицина. За микро- и малките предприятия осигуряването на такова обслужване е проблем, тъй като службите по трудова медицина нямат икономически интерес да сключват договори със стопански субекти, които имат малък брой наети лица.

Поради значимостта на социалното сътрудничество за ефективността и качество при осъществяване на дейността по безопасност и здраве при работа е необходимо да се регламентират ефективни икономически инструменти за поощряване на работодателите в областта за подобряване условията на труд. Такива мерки и инструменти например са:

• преотстъпване на част от корпоративния данък при реализирани през годината проекти в подобряване на работната среда;
• насочване на излишъците от Фонд "Трудова злополука и професионална болест" към фонд "Условия на труд" за финансиране на проекти на фирми за безопасен труд;
• извършването на нова експертна оценка на нормативните изисквания, свързани със санитарно–хигиенните норми на химическите вещества в работната среда;
• поетапно разработване и актуализация на правилниците по безопасност на труда в различните икономически сектори;
• осигуряване на подкрепа на малките и средни фирми за прилагане на изискванията на нормативната база в областта на ЗБУТ;
• съдействие от страна на социалните партньори за информиране на фирмите при прилагане на добрите европейски и световни практики в областта на ЗБУТ;
• разширяване и прилагане на координирани и комплексни съвместни проверки, обединяване на контролните функции на Контролните държавни органи при проверки във фирмите с участието на социалните партньори, засилване на методическата и информационна подкрепа и намаляване на реалното време за проверки;
• установяване на правила за строг контрол на ефективността на работата на Службите по трудова медицина;
• дискусията на резултатите от Националните кампании на изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", обсъждането на приоритетите и проблемите и "добрите практики" за безопасност и здраве на работното място да прераснат в ежегоден преглед;

За изпълнение изискванията за ЗБУТ и гарантиране устойчивостта на заложените дейности са необходими обединените усилия на държавата, работодатели и синдикати. Сертифицирането на българските фирми по ИСО 9000 и ИСО 14000 е предпоставка за постигане на по-добри условия на труд, защото с намаляването на генерираните емисии и въвеждането на необходимия контрол върху използуването на суровините неминуемо се подобряват и условията на труд и намаляват съответните рискове от професионални заболявания и аварии.

По силата на закона за здравословни и безопасни условия на труд (ЗБУТ), приет в края на 1997г., отговорността за осигуряване на здравето и безопасността на работниците и служителите е изцяло на работодателя. В него беше предвиден преходен период от 3 години за предприятията, въведени в експлоатация преди влизането на ЗБУТ в сила, да приведат условията на труд във фирмите в съответствие с изискванията на закона. Този гратисен срок беше удължен с още 3 години и изтече в края на 2003г. С подписването на споразумение между социалните партньори през м. декември 2003 се изрази съвместната им позиция за необходимостта от пълно и безусловно влизане в сила на закона от 1.01.2004г.

В резултат на предприетите мерки от работодателите и засиления контрол на Главна инспекция по труда през 2003 г. беше намален трудовият травматизъм със 17%. Тенденцията за намаляване на трудовите злополуки е особено изразена в предприятията, където е извършена оценка на риска и са реализирани програми за техническо и технологично обновление на работното оборудване, намален е производствения риск, а оттам - предпоставките за производствен травматизъм.

Анализите показват, че основните причини за трудовите злополуки са:

- липса на обучение и инструктаж на работниците;

- груби нарушения на правилата за безопасност;

- не обезопасеност на машини и съоръжения;

- нарушаване на технологичните изисквания при извършване на определени работни операции;

- неправилна организация на работното място;

- ниска квалификация на работещите, отчасти произтичаща и от голямо текучество;

- липса и неизползване на лични предпазни средства;

- липса на периодични медицински прегледи;

- принизен вътрешнофирмен контрол.

Горните причини могат да бъдат успешно преодолени в кратки срокове от работодателите без значителни финансови разходи.

За много от рисковите производства, обаче, в металургията, химическата промишленост, рудодобива и други, спазването на ЗБУТ може да бъде постигнато само със значителни инвестиции за основна подмяна на остарялото оборудване и технологии, разходите за които ще доведат до финансови затруднения във фирмите. Така например, за обновяване на мощностите само в рисковите производства в химическата промишленост са необходими около 4 млрд. лв. инвестиции. Данните показват, че условията на труд в нито едно от 56-те основни химически предприятия, включващи около 200 рискови химични производства, не са приведени в пълно съответствие с изискванията на закона. Само някои от големите химически предприятия, предимно чуждестранна собственост, се доближават до европейските норми, при това - не по всички показатели. Подобно е положението и в други отрасли на тежката промишленост, където средната възраст на оборудването е 30-40 години.

Експертните оценки показват, че необходимите средства за обновяване на рисковите производства във всички фирми с оглед осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд ще изисква инвестиции надхвърлящи 10 млрд. евро. Приблизително на такава сума се изчисляват и инвестициите, които предприятията задължително трябва да направят за изпълнение на екологичните норми и изисквания, отговарящи на европейското законодателство. За спазване на някои от екологичните стандарти са предвидени преходни периоди, като най-дългият е до 2015 г., докато за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд няма такива преходни периоди. Нещо повече, те са задължителни от началото на 2004 г. Разбира се, голяма част от инвестициите в двете сфери – екология и здравословни и безопасни условия на труд, се припокриват и, следователно - финансовата тежест върху бизнеса няма да се формира като сбор от горните суми.

По данни на НСИ средногодишно в страната се инвестират около 7-8 млрд. лева, от които около 55%-60% в машини и оборудване. Намаляването на данък печалба за 2005г. на 15% ще остави допълнителни около 200 млн. лева в предприятията. Средствата от "Фонд условия на труд", активизирането на банковото кредитиране и предприсъединителните фондове са другите източници на допълнителен финансов ресурс за бизнеса с цел въвеждане на европейските стандарти и изисквания. Фирмите с чуждестранна собственост имат и достъп до външни финансови източници, предоставящи им дългосрочен финансов ресурс при по-благоприятни условия.

Инвестициите за спазване на ЗБУТ, както и тези с екологична насоченост, въпреки положителните ефекти върху конкурентоспособността на фирмите, имат много по-дълга възвращаемост, а в отделни случаи икономическата ефективност от тези вложения е почти нулева. Ето защо, е необходима някаква форма за държавна подкрепа и стимулиране на работодателите, инвестиращи в проекти, осигуряващи здравословни и безопасни условия на труд. Съгласно ЗБУТ държавата следва да насърчи работодателите чрез данъчни, митнически и други преференции при закупуването на ново оборудване, средства за индивидуална и колективна защита, контролноизмервателна техника. Освен общото намаление на корпоративния данък, през последните години не са предприети други стъпки в тази посока. Всички фискални мерки, включително данъчни преференции, задължително следва да бъдат съобразени с изискванията на европейското законодателство в областта на държавните помощи.

Положителен стимулиращ ефект ще има и предвиденото диференциране на вноските за трудова злополука в зависимост от честотата на трудовите злополуки. Засега това се предвижда да става по производствени дейности, което донякъде обезсмисля индивидуалните усилия на отделния работодател да подобри условията в неговото предприятие.   

Друг проблем, който финансово тежи на бизнеса, е необходимостта от сключване на договор с екипи по трудова медицина, които най-често се явяват външни за предприятията, без да познават неговата специфика. Те трябва да следят за здравословното състояние на работниците и служителите, да правят оценка на риска и да предлагат мерки за отстраняване на рисковите фактори. Към момента едва 1/3 от всички действащи стопански субекти – около 200 хиляди, са сключили такива договори. Заплащането обикновено се договаря на човек от предприятието. Практиката на договаряне понастоящем е разнопосочна – цените за годишен абонамент на човек варират от 1.5 лв. до 35 лв. Чести са случаите на формално и некачествено обслужване. Контролът върху работата на службите по трудова медицина следва да се осъществява не само от Министерството на здравеопазването, но и от Инспекцията по труда. Едно удачно решение, с цел минимизиране на разходите и подобряване на качеството на услугата за предприятията, е изграждане на служби по трудова медицина към браншовите организации, които да се специализират в съответния бранш и неговата специфика.

Имайки предвид сегашното състояние на предприятията, тяхното ангажиране с организационни мерки и заделените инвестиции за подобряване условията на труд,  може да се прогнозира, че големите предприятия, особено тези с чуждестранно участие, са в състояние на изпълнят европейските изисквания за здравословен и безопасен труд. Опасността от фалити, породени от спиране на отделни машини или технологични линии и санкциите по неспазване на нормативните разпоредби, е по-реална в малките фирми. Неизбежно обаче по-голяма част от предприятията ще изпитат определени временни затруднения с тяхната конкурентоспособност. В средносрочен и дългосрочен план намаляването на загубите от престои, обезщетения и подобряване на търговския имидж на фирмите ще възстанови многократно тяхната конкурентоспособност.

Най-верният път е изграждане на системи за управление на здравословните и безопасни условия на труд, интегрирана с цялостната дейност по управление на предприятията – ISO 18001. Понастоящем само 4 са предприятията внедрили успешно ISO 18001. 

Директиви на Европейския съюз, цялостно въведени в националното законодателство:

Рамковата директива 89/391/ЕИО за въвеждане на мерки за подкрепа на подобренията за безопасност и здраве на работещите при работа, транспонирана напълно - основно със Закона за здравословните и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ) и с няколко отделни текста намиращи се в подзаконови нормативни актове.

Директива 89/654/ЕИО за минималните изисквания за безопасност и опазване на здравето на работното място, транспонирана напълно с Закона за здравословните и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ) и  Наредба № 7  на МТСП и МЗ за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд  на работните места и при използване на работното оборудване

Директива 89/655/ЕИО за минималните изисквания за безопасност и опазване на здравето на работещите при използване на работното оборудване при работа, транспонирана напълно със Закона за здравословните и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ), Наредба № 7 на МТСП и МЗ за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване

Директива 89/656/ЕИО за минималните изисквания за безопасност и здраве при използването на лични предпазни средства от работещите на работното място, транспонирана напълно с Наредба № 3 на МТСП и МЗ за минималните изисквания за безопасност и опазване на здравето на работещите при използване на лични предпазни средства на работното място;

Директива 92/58/ЕИО за минималните изисквания за предписания относно знаци за безопасност и/или  здраве при работа, транспонирана напълно със Закона за здравословните и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ) и Наредба № 4 на МТСП и МВР за знаците и сигналите за безопасност на труда и противопожарна охрана;

Директива 90/269/ЕИО за минимални изисквания за здраве и безопасност при ръчно манипулиране  на товари, където има риск от увреждания, в частност, свързан с увреждане на гърба на работниците, транспонирана напълно с Наредба № 16 на Министерство на здравеопазването и МТСП за физиологични норми и правила за ръчна работа с тежести и Наредба № 15 за условията, реда и изискванията за разработване на физиологични режими за труд и почивка по време на работа;

Директива 90/270/ЕИО за минималните изисквания за безопасност и здраве при работа с оборудване с екран, транспонирана с Наредба № 3 за минималните изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с видеодисплеи

Директива 90/679/ЕИО за защита на работещите от рискове, свързани с експозицията на биологични агенти при работа. Изменения с директиви: 93/88, 95/30, 97/59, и 97/65, 2000/54/ЕС (консолидиран вариант), транспонирана с Наредба за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с биологични агенти.

Директива  92/57/ЕЕС за минимални изисквания за безопасност и опазване на здравето на работещите на временни или мобилни строителни площадки е въведена с Наредба № 2 за минимални изисквания за осигуряване на безопасност и здраве при работа при строителните и монтажни работи, както и с Наредба № 7 на МТСП и МЗ за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване;

Директива 86/188/ЕЕС за защита на работещите от рискове, свързани с експозицията на шум при работа, транспонирана с Наредба за защита на работещите от рискове, свързани с експозицията на шум при работа.

Директива 83/477/ЕЕС за защита на работещите от рискове, свързани с експозицията на азбест при работа.

Директива 92/29/ЕЕС за минималните изисквания за медицинско обслужване на борда на плавателни съдове.

Директива 92/91/ЕЕС за минималните изисквания за безопасност и опазване на здравето на работещите в добива на минерали при сондиране.

Директива 92/104/ЕЕС за минималните изисквания за безопасност и здраве на работещите на повърхността и под земята при добив на минерали. Изискванията на директивата са заложени в Наредба № 9 на МТСП от 1997 г. за общите правила за управление на дейността по осигуряване на безопасност и опазване на здравето на работещите в мините и в специфичните правилници по безопасност на труда, свързани с подземния и открит добив на полезни изкопаеми;

Директива 93/103/ЕС за минималните изисквания за безопасност и опазване на здравето при работа на борда на риболовни плавателни съдове;

Директива 95/63/ЕЕС, която е частично транспонирана (за допълване на директива 89/655/ЕЕС, която е транспонирана напълно) е транспонирана с изменение и допълнение  на Наредба № 7 от 1999 г. ;

Директива 90/394/ЕЕС  за защита на работещите от рискове, свързани с експозицията на канцерогени и мутагени при работа;

Директива 91/322/ЕЕС за въвеждане на пределно-допустими концентрации на вредни вещества и Директива 98/24/ЕЕС са транспонирани с Наредба за защита на работещите от рискове, свързани с експозиция на химични вещества;

Директива 2001/45/ЕС за предписания относно използване на работно оборудване, предвидено за временна работа на височина е въведено с Наредба № 7 на МТСП и МЗ за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване;

Директива 91/383/ЕИО за допълнение на мерките за насърчаване на подобрения в здравословните и безопасни условия на труд на работещите със срочно трудово правоотношение или временно трудово правоотношение е въведена с измененията и допълненията на Закона за здравословни и безопасни условия на труд;

Методика за реда и начина на определяне на размера на осигурителната вноска за трудова злополука и професионална болест, която ще се прилага от 1 януари 2005 г. приета с акт на Министерски съвет.

Методика за оценка на икономическото въздействие от въвеждане и прилагане на изискванията на Директивите на Европейския съюз, утвърдена от министъра на труда и социалната политика.

Пълния текст на анализа можете да намерите в страницата на Българска стопанска камара, раздел Европейска интеграция и проблеми пред бизнеса: https://b2b.bia-bg.com/index.asp