Текстът се препечатва от "Дойче веле", автор Александър Андреев.

Не очаквах, че ГЕРБ ще спечелят евроизборите толкова убедително. Сбърках, защото не се бях замислял за шестте ценни урока, които Бойко Борисов е научил от Тодор Живков.

Урок първи: Да не допуска никаква вътрешна конкуренция за лидерството в своята партия. Просто и ясно, като индиански роман.

Урок втори: Да изгради стабилни местни партийни структури, които се опират най-вече върху средния управленски кадър и върху мнозинството от (и без това) опортюнистично настроените българи, особено в провинцията.

Урок трети: Винаги да си има по едно БЗНС за коалиционен партньор. Това върши отлична работа. Пък самото "БЗНС" нека да си мисли, че участва в управлението - няма лошо.

Урок четвърти: Винаги безусловно и безпрекословно да слуша Големия брат, "шефовете". Защото те дават парите и те въртят геополитиката, в която България само скрибуца като обикновена бурмичка. А когато се върне в страната след поредната среща с "шефовете", може и да понамигне на българите: "Абе ние там си ги говориме разни, ама тука нещата са си по нашенски".

Урок пети: Да ходи сред народа с карамфил зад ухото, да реже ленти, да тропа хорце и от време на време да ръси общонационални приказки. Това е фундаментът на народната любов.

Шестия си урок Бойко Борисов интелигентно научи не от успехите на Живков, а от най-голямата му грешка: никога не закачай турците!

Навремето Живков си отглеждаше публичен образ като "човек от народа". В неговите дълбоки стъпки Борисов каза легендарното "Вие сте прости и аз съм прост - затова се разбираме". Поради интелектуално високомерие мнозина непростимо подценихме и двамата. И по-точно - умението им да остават на власт. Борисов отдавна вече се научи да управлява. И навярно ще спечели и следващите избори.

*Този текст е писан преди близо четири години. Но тъй като не е изгубил актуалност, днес го публикуваме още веднъж.