Във водния сектор на България трябва да се инвестират 12.2 млрд. лв. за периода от 2014 до 2023 г. От тях 5 млрд. лв. са за водоснабдяване (добив, пречистване, пренос и разпределение), 4.4 млрд. лв. за отвеждане на отпадъчни води и 2.8 млрд. лв. за пречистване на отпадъчни води. Това е записано във Стратегията за развитие и управление на водоснабдяването и канализацията на България, предложена за обществено обсъждане. Документът разглежда няколко варианта за сценарии.

Плавно, а не шоково увеличение на цените на водата. Това е заложено във водната стратегия, обясни Ивайло Колев от Световната банка. Това означава, че цените на водата през следващите през следващите 10 години ще се увеличат с 30-40 %. Повишението ще е различно за всеки регион. Загубите навсякъде трябва да намалеят от сегашните 60% до 30%.

Реално цените на водата от средните 1,90 лв. за куб. метър трябва да се увеличат до 4 лв. за куб.метър (което обаче е повече от посочените 30-40%). „Да, средната цена в България е 1,90 лв., но тя е изкуствена. Трябва да достигне до 4 лв., а това е значително нарастване за много ог регионите”, каза експертът.

Социално подпомогане за най-бедните

Според заместник-министъра на регионалното развитие Добромир Симидчиев документът предвижда социални мерки за онази част от населението, която  няма да може да си позволи по-високи цени на водата.

„И в момента има начин за изчисляване на поносимостта на цените, но той не е справедлив”, отбеляза зам.-министър Симидчиев. По думите му сега ДКЕВР държи изкуствено ниски цените на водата. Регулаторът обаче не може да изпълнява социални функции.

Ние предлагаме по-справедлив начин, твърди Симидчиев. Според него, примерно в бъдеще, (след като започне да се прилага стратегията), ако разходите на едно домакинство с ниски доходи за вода са в рамките на 8%, то да заплаща само 4% от сметката. Останалите 4% да се поемат от системата за социално подпомагане. Трябва да уточним, че тези 4% предвиждат 2,8 куб метра вода на месец.

„Очакваме социалното министерство да посочи конкретните механизми. Сумите са много малки и на годишна база става въпрос за около 18-20 млн.лв. на годинаа”, отбеляза зам.-министърът.

В стратегията пък е записано, че необходимата сума за социално подпомагане за 10 години е 132 млн.лв., като се визира 30% от населението  в страната. По думите на Симидчиев социалното подпомагане обаче няма как да се случи през 2014 г. Най-късно то трябва да се осъществи през 2015 г. Причината е, че в държавния бюджет не са предвидени такива средства.

Кметовете се страхуват от шоково поскъпване

Заложеното увеличение на цената на водата не допада на кметовете. Трябва да припомним, че проблеми за общините възникнаха още при приемането на промените в закона за водите.

„Ако промените в Закона за водите проработят ни очаква шоково поскъпване на цената на водата, като в някои региони това ще есъс 70 процента”, коментира зам.кметът на Търговище Диян Дечев. Според него местните власти не са убедени, че промените в закона ще доведат до подобряване на положението. Кметът на Сапарева баня Васил Маргин се присъедини към колегата си и също видя в стратегията сигнали за шоково поскъпване. От Националното сдружение за общините имат забележки по отношение на бъдещото разпределение на активите на дружествата.

В същото време, ако водната реформа не се случи  безвъзмездната помощ за сектора  от ЕС е под въпрос, коментира  Ивайло Колев от Световната банка. Както става ясно от стратегията предвидените европейски средства за сектора са за 3.2 млрд.евро.

Постигането на целите във водния сектор може да стане  само през цените на водата. Средствата от еврофондовете за сектора са допълващи, коментира Малина Крумова от екоминистерството.

ВиК – икономически ефективен

„Повишаването на цената на водата е неизбежно. Секторът трябва да е икономически ефективен, а не социален”, коментира от своя страна Ивайло Колев. Според него европейските фондове ще могат да покрият от 30 до 40% от общия обем капиталови разходи във ВиК сектора. Останалите средства ще дойдат от повишените цени на водата и от държавата. Държавата трябва да субсидира с около 1.3 млрд. лв. сектора в следващите 10 години.

Недостигът  на останалите средства ще се осигурява чрез заеми, които ВиК-дружествата ще могат да теглят след като бъдат направени промените в Закона за водите. Според Колев ВиК - операторите ще могат да теглят кредити, за да инвестират в мрежата на базата на дългосрочните договори, които ще имат с водните асоциации.

Проблем обаче може да възникне и тук. Причината е, че голяма част от ВиК дружествата имат неиздължени средства към Басейнова дирекция. Някои са натрупали дългове от 5-6 млн.лв. Ако не се издължат няма да могат да ползват заемни средства, обясни експертът от Световната банка.

От финансовата институция настояват инвестициите във ВиК да се извършват на регионален принцип. Банката е против инвестиции в съоръжения за милиони по начина, по който това е ставало досега. Причината е чисто демографска. Населението на България ще намалява и не искаме да се окаже така, че са инвестирани средства в съоръжения, които никой не използва, каза Колев.