„Четвърт век си е сериозна годишнина. Сдружението се стараем да търсим добри практики в различни сфери. Щастливи сме, че намираме в България предприемчиви, които да наложат нови продукти и търговски марки“, заяви в интервю за БГНЕС социологът Кънчо Стойчев, който е един от учредителите на Съюз „Произведено в България” и понастоящем член на Изпълнителното бюро на Управителния съвет.
Днес, за 25 пореден път, съюзът ще връчи своята „Златна мартеница“ за принос към бизнеса. Наградата е учредена с цел подпомагане съживяването на българските производства и услуги и повишаване тяхната конкурентоспособност на вътрешния и на международния пазар.
Новото тази година е, че е обърнато сериозно внимание на „стартъп“ фирмите. „Самият факт, че има млади хора, които започват бизнес в България, че има шанс пред българската икономика – стига всички заедно да я подкрепим”, каза Стойчев.
„През годините загубихме много от производствените мощности на България и хората са прави да си задават въпроса дали има нещо, което въобще произвеждаме”, отбелязва Стойчев. Като причина за пропуснатите възможности на нашето производство той отчита и неправилния модел на приватизацията, който се осъществи след демократичните промени.
„Българско производство все още има, но е притиснато от западното. Тази конкуренция не е честна, тъй като едни са субсидиите за земеделското стопанство във Франция, други в България. Второ – конкуренция по линия на кредитите. Тъй като сме извън еврозоната, кредитната тежест за българския производител е над два пъти по-тежка спрямо колегите им в ЕС. Същевременно виждаме, че западните партньори чрез големите търговски вериги опустошават местното производство“, каза още Кънчо Стойчев.
Проблемът с доминацията и картелните практики, според Стойчев, е добре известен в Брюксел и е признат за общоевропейски проблем. За съжаление, Брюксел все още не е в състояние да наложи необходимите мерки. „Надявам се в най-скоро време да се търси решение“, заяви той.
А докато чакаме Брюксел да намери това решение, Стойчев вижда пътя за българското производство в търсенето на иновативни решения и атака на пазарите извън България.