Националната конференция „Устойчиво финансиране на проекти за енергийна ефективност и ВЕИ“ постави на фокус риска за изпълнението на Националния план за възстановяване и устойчивост.

На 26-и и 27-и септември в хибриден формат се проведе шестото издание на Националната конференция „Устойчиво финансиране на проекти за енергийна ефективност и ВЕИ“. Организатори на форума са Центърът за енергийна ефективност ЕнеФект, aнгaжиpaн с oбщинcĸoтo eнepгийнo плaниpaнe у нас, Общинската мрежа за енергийна ефективност ЕкоЕнергия и Община Габрово. В двудневното събитие се включиха представители на държавните и общински власти, на банкови институции, както и експерти и представители на неправителствения сектор. Проведена в навечерието на парламентарните избори и в обстановка на набираща сила енергийна криза, конференцията предложи пространство за координиране на действията на националните и местните власти с цел да се ускори реалното изпълнение на проектите за енергийна ефективност в полза на местните предприятия и гражданите. Вторият ден на събитието предложи примери за интелигентно финансиране на енергийната ефективност в Гърция и Чехия.

„Енергийната ефективност в днешния ден би следвало да бъде в челото на политическия и обществен дневен ред“, посочи Драгомир Цанев, изпълнителен директор на ЕнЕфект. „Забавянето и неяснотата около очакваните реформи, от които зависи финансирането на проекти за устойчива енергия, излага на риск изпълнението на Националния план за възстановяване и устойчивост и възпрепятства ускореното изпълнение на местни проекти за устойчива енергия с потенциал да ограничат негативните последици от кризата“, допълни той.

Форумът отчете, че вече близо 100 общини са подписали декларацията в подкрепа на ускореното практическо приложение на политиките за енергийната ефективност. Предложенията в декларацията включват подготовката на законодателни промени и планови документи, които ще спомогнат за освобождаването на финансовите ресурси по Националния план за възстановяване и устойчивост и Европейските структурни и инвестиционни фондове; изготвянето на правилата за кандидатстване още преди освобождаването на финансирането; осигуряване на финансови механизми, чрез които общините и местният бизнес да получат достъп до кредитиране при преференциални условия; техническа помощ за администриране, професионално управление и контрол върху проектите; мащабна комуникационна кампания; постигане на реални резултати в реформата за финансова децентрализация на общините, за да провеждат те собствена политика за устойчива енергия. 

Въпросът е дали успешно оползотворяваме финансирането от Европа, коментираха участниците и посочиха като проблем факта, че проектите следват ритъма на „старт“  и „стоп“, което затруднява устойчиво финансиране . То от своя страна е особено важно за изграждането и поддържането на екипи от специалисти за енергийното оптимизиране на сградния фонд.

„Реформите в сектора изискват нормативни промени, т.е. работещо Народно събрание“, коментира Ивайло Алексиев, изп. директор на Агенцията за устойчиво енергийно развитие. „Общинските проекти за енергийна ефективност трябва да имат може бе не 100%, но по-висока степен на грантовост, за да не се товарят и без това тънките общински бюджети. От друга страна, при домакинствата трябва да се върви към намаляване на дела на грантовете и да се увеличи самоучастието“, добави той. 

Ключов доклад в първия ден на форума изнесе Магдалена Димитрова, държавен експерт в отдел „Програмиране“ на Главна дирекция „Оперативна програма околна среда“  в Министерството на околната среда и водите. Тя очерта инвестиционните приоритети и срокове за изпълнение на програмата за околна среда по основните направления: води, отпадъци, биологично разнообразие, риск и изменение на климата и въздух и посочи връзката им с проектите за енергийна ефективност на сградния фонд. В представянето си тя набеляза и ключовите реформи в сектора: създаване на Национален фонд за декарбонизация; улесняване и повишаване на инвестициите в енергийна ефективност на многофамилните сгради; разработка на дефиниция и критерии за енергийна бедност на домакинствата; създаване на механизми за финансиране на проекти за енергийна ефективност и ВЕИ; обслужване на едно гише.