Заложените в проектобюджета разходи за 52.5 млрд. лв. може да се използват по-добре, с тях да се направят повече неща и да се похарчат по-умно. Това обявиха експертите на Института за пазарна икономика (ИПИ), които представиха за 18-и път традиционния си алтернативен бюджет като този път събитието бе онлайн.

Основните цели на мерките през 2020 г. бяха свързани със запазване на заетостта и временно подпомагане на бизнеса за преминаване през резкия и неочакван срив. През 2021 г. и следващите години фокусът на политиките трябва да бъде върху бързото икономическо възстановяване, посочиха икономистите. Това означава и постепенно преминаване от мерки, насочени към компенсиране или облекчаване на неблагоприятните ефекти от пандемията към мерки, подкрепящи преструктурирането и растежа.

Калоян Стайков отбеляза, че от години управляващите наблягат на социалните разходи и тези за инфраструктура и на фона на ситуацията сега отговорът на правителството е все същият. Напомни, че инвестициите в инфраструктура имат отношение към бъдещото, а не могат да дадат моментен стимул и импулс на икономиката, от което тя има непосредствена нужда.

Затова от ИПИ препоръчват политиката да се префокусира към голямата задача на България - да се създадат условия за просперитет и по-високи доходи. Първата стъпка към тази задача е да се върнем към нивата от 2019 г., защото тази пандемия ни връща 3 години назад. Затова е важно бързо да се създадат условия за растеж на икономиката след първоначалната криза, обяви Лъчезар Богданов, главен икономист на института.

Допълва, че за колегите му това означава, че докато през 2020 г. фокусът е по-скоро към преодоляване на непосредствените рискове от пандемията, към управление на кризата, то следващите 2 години фокусът трябва да бъде как да се подпомогне и стимулира процесът на икономическо възстановяване. Това на практика означава правителствените програми за подпомагане на бизнеса да са насочени към онази част от него преимуществено, която открива нови обекти или предприятия, увеличава заетостта като разкрива нови работни места, която повишава квалификацията на персонала, за да може тези фирми да станат двигатели на растежа. Допълни, че така бизнесът ще има възможност да се развива, да увеличава заплатите и така в крайна сметка да се повишава потреблението.

Той напомни, че България продължава на практика да не е догонваща по доходи развитите в ЕС, а през последните 10 г. 5 държави в региона за показали, че доста по-добре догонват по доходи.

Паралелно с това експертите предлагат:

- стимули за развитие на човешкия капитал, инвестиции и високи доходи - чрез въвеждане на ускорена (100%) амортизация на разходите за придобиване на машини и оборудване, намаление на осигурителната тежест с 5 процентни пункта за наетите в нефинансовите предприятия, преотстъпване на част от осигуровките за работодатели, които увеличават наетите, подкрепа за обучение и повишаване на производителността, със специален фокус върху привличане на нови инвеститори и бързорастящи компании, които дават квалификация за работа с нови машини и техногии;

- съкращаване на неефективните разходи - сред тях и намалената ставка на ДДС, мерки за разширяване на данъчната основа, премахване на субсидии (вкл. производство на тютюн, създаването на държавна петролна компания, разходи за полети за туристи и др.). Насочена подкрепа за най-уязвимите - чрез ваучери за храна, помощи за деца, но за хората в нужда, а не за всички, мерки, които да подпомогнат цели региони;

- структурни реформи, които невинаги са скъпи. Текущите разходи в публичния сектор и заплатите трябва да бъдат съкращавани или увеличавани много малко при 2 критерия: Да се вдигат, където има липса на кадри (какъвто е случаят с лекарите) и когато се изпълнява дългосрочен приоритет. По втория критерийй вдигането на заплатите може да става в администрации, които се реформират, съкращават бюрокрацията и т. н.;

- активно, бързо и "умно" използване на европейските средства - да се планират важните проекти за даден период и тогава да се прецени дали да се финансират с национални или европейски средства, като така разходите се разпределят равномерно, а не както сега да са нищожни в началото на годината и съответно на програмния период за парите от ЕС, и активно в края на периода, като тогава се дава предимство на най-напредналите, а не на най-важните проекти;

- бюджетна консолидация в периода на растеж.

Очакваният ефект от алтернативния подход на ИПИ е:

- бърз икономически растеж, повече инвестиции и по-висока заетост в конкурентоспособни бизнеси

- развитие на човешкия капитал, увеличаване на производителността и възнагражденията

- привличане на високотехнологични глобални лидери и трансформация на икономическата структура: капитализация на очаквания near-shoring (при който бизнеси се местят от досегашните далечни дестинации към Европа - бел. ред.)

- бързи структурни реформи с дългосрочен ефект върху качеството на управлението и публичните услуги

- по-ефективно работеща администрация, социални разходи, насочени към нуждите и проблемите и подкрепящи трайно социално включване и намаляване на бедността.

Доста екзотично начинание са прогнозите в тази ситуация, коментира Лъчезар Богданов, след като от пролетта насам икономистите залагат на различни форми на кризата, преминаващи през достигане на дъно и оттласване, влачене по дъното, двойна рецесия и т н. "В крайна сметка, като че ли засега не се сбъднаха най-големите страхове от март, но все пак има спад, последван от догодина очаквано възстановяване в Европа, но то няма да е достатъчно", анализира той. Затова и алтернативния бюджет на института е насочен към това какво да се прави, за да се стимулира незабавен икономически растеж.