Комисията за защита на потребителите (КЗП) разработва нов проект, с който цели да помогне при разрешаването на потребителските спорове. Това става ясно от прессъобщение на институцията.

Помиряването

От Kомисията ще използват механизъм, взаимстван от съвременните европейски способи за извънсъдебно решаване на спорове. В основата му ще действат Помирителни комисии. Тяхната основна задача – с безпристрастно да установят и подкрепят истината, давайки възможност на всяка от страните да изложи позицията си и да се запознае с всички факти и аргументи на другата страна.

Разглеждането на един спор от Помирителната комисия няма за цел да замести съдебните дела, уточняват от КЗП. Това решение е само допълнение и алтернатива на съдебното производство, която потребителите сами решават дали да използват.

Търговецът

Друг важен участник в този начин на разрешаване на конфликти и разногласия е страната на търговците.

За да се постигне по-ефективно, бързо и точно разрешаване на споровете, част от отношенията потребител-търговец, вторият също трябва да съдейства отговорно. Ето защо комисията разчита на активното участие на представителите на търговците в доброволното производство.

Първата стъпка в инициативата на КЗП ще бъде изготвянето на списък на предприемачите, които са се съгласили да участват в помирителните производства. Списъкът ще бъде публикуван на официалния сайт на органа - Kzp.bg.

Ако един търговец реши да се включи в инициативата, той трябва да попълни „Заявление за съгласие“, за да декларира участието си. Оттам нататък в обектите, с които оперира предприемачът, ще бъдат достъпни бланки „Заявление за помирително производство“. При нужда всеки потребител ще може да попълни такова.

Предлагайки такива бланки, търговците декларират готовността и желанието си за прозрачни и коректни отношения с потребителите, коментират от институцията.

Резултатите

Крайната цел на проекта е да се повишат потребителската култура и потребителското доверие в двустранните отношения. Не на последно място създателите му са се ангажирали с трудната задача да „съхранят“ един ценен ресурс – този на емоциите, които и двете страни често влагат в разрешаването на въпросите от взаимен интерес.