Министерството на туризма ще поиска за 2025 г. повече пари за национална туристическа реклама, но засега ведомството се пази да оповести конкретна сума, макар че подготовката на бюджета за следващата година отдавна е в ход, а по закон той трябва да бъде внесен за обсъждане в Народното събрание до края на октомври.

Пред журналисти зам.-министърът на туризма Ирена Георгиева обясни, че няма да се иска двойно по-голям бюджет, но не се ангажира да посочи конкретна сума заради "деликатността на ситуацията" с предстоящите избори. За 2024 г. бюджетът е малко над 20 млн. лв.

Тя обясни, че през следващите месеци ще се събере Националният борд по туризъм, в който ще се чуят и предложенията на участниците в него за това как да се харчат парите за реклама догодина. От думите й не се разбра в министерството да има ясна концепция по въпроса, а за това пречи и фактът, че предстоят нови избори, след които се очаква да има и друго правителство.

Засега не е известно дали започналата програма, в която морските общини и министерството съвместно рекламират туризма през лятото, ще се пренесе и във вътрешността на страната. Причината е, че още няма оценка за резултата от тази реклама, обясни зам.-министърът.

Междувременно Министерството на туризма готви тригодишен план за конкретни мерки и действия за финансиране на здравния туризъм в България. Здравният туризъм е вписан в Стратегията за устойчиво развитие на туризма в България до 2030 г. По данни на министерството за първите осем месеца на тази година в 16 общини от вътрешността на страната, които развиват СПА и уелнес туризъм, са посетени от близо 850 хил. туристи.

Данните за август все още не са окончателни, а ако към тях се прибавят и тези от черноморските общини, то броят на посетителите ще бъде много по-голям, обясни заместник-министър Георгиева. Водещи за България пазари освен местният са:

Северна Македония - над 11 хил. гости

Румъния - над 7400

Израел - 6300

Гърция - над 4800

Германия - над 2800

Великобритания - над 2400

Сърбия - над 2100.

Остава проблемът, че здравната каса в България не покрива разходи за здравна превенция на осигурените по подобие на други каси в редица европейски страни. В допълнение България не финансира по линия на касата или по друг начин третирането на пациенти с дълъг постковид синдром. Реално от профилактика по линия на НОИ се ползват 50 хил. души годишно.

В морските общини, с малки изключения като в курорта Албена, Свети Константин и Елена, отделни хотели в Бургас, пък СПА и уелнес туризмът не е така силно развит както във вътрешността на страната. От община Бургас посочват като основен проблем за това и обстоятелството, че летището не е натоварено целогодишно и реално има много малко полети извън активния летен сезон.

Достъпът до дестинацията и визовата политика са много важни фактори за развитието на този вид туризъм, посочи и Сийка Кацарова председател на Българския съюз по балнеология и СПА туризъм. "Ако има полети, хората ще могат да идват", добави тя. Даде за пример с община Варна, където наличието на дентална клиника създава заетост на хотелите в района и през зимата, когато те обичайно не биха работили. "Надяваме се и Бургас да тръгне в тази посока", коментира тя.

Зам.-министърът на туризма Ирена Георгиева не можа да цитира данни за това какъв дял от бюджета за национална туристическа реклама се отделя за здравен, спа и уелнес туризъм. Според бранша пък е важно да е обсъди посоката на устойчиво развитие на България като дестинация за целогодишен здравен туризъм.

Председателят на Българския съюз по балнеология и спа туризъм Сийка Кацарова посочи, че съвместно с Министерството на туризма се работи по проект за превенция и включване на България в общоевропейската политика за здраве. Тя изрази надежда за съдействие и от Министерството на здравеопазването за развитие на медицинския туризъм. През последните години негови представители не успяват да се отзоват на покани за разговор по темата, нито е публично известно ведомството да припознава темата като важна.

Обмяната на опит е изключително важна за съвременните предизвикателства, пред които се изправяме както в здравен, така и в социално-икономически аспект, посочва служебният министър на здравеопазване д-р Галя Кондева в поздравителен адрес към участниците в конгреса на съюза. В него тя посочва още, че и балнеолечебният, и спа туризъм осигуряват редица възможности. "От една страна, спомагат за ефективната превенция, профилактика и лечение на широк спектър от заболявания, като включването им в терапията ускорява оздравителния процес при много пациенти. От друга страна, те създават условия за работни места и задържане на професионални кадри в страната".