Всеки четвърти българин е имал намерение да живее в чужбина. 22% от интервюираните посочват, че имат познат/роднина, които се е върнал от чужбина с намерение да живее постоянно в България. 31% посочват, че българите, живеещи в чужбина, са по-щастливи от живеещите от България, докато 44% са на обратното мнение. Това показват данните от социологическо проучване на агенция „Тренд“.

41% от българите посочват, че имат роднини, които живеят в чужбина. Живеещите в селата в най-голям дял съобщават, че имат роднини в чужбина, спрямо живеещите в други населени места.

27% от имащите роднини в чужбина посочват, че получават финансова помощ от тях, съобщава БГНЕС. 70% посочват, че не получават. Хората на възраст 60-69 г. и 70+ в най-големи дялове посочват, че получават такава финансова помощ от близки/ роднини в чужбина.

80% от хората, които получават такава финансова помощ заявяват, че не могат да се справят без нея. Едва 14% посочват, че могат да се справят и без тази финансова подкрепа.

Една трета от хората, които получават финансова помощ от близки/ роднини, посочват, че биха заминали в чужбина, ако не получават тази подкрепа. Това важи в най-голям дял при най-младите. 54% от българите посочват, че не биха заминали.

Сред основните причини за емиграцията на техните близки/ роднини, 61% отбелязват икономическото положение в България, 51% „с цел по-добър живот“, а 13% с „цел образование“. Сред изтъкнатите причини е и брак/ връзка с чужденец.

24% от българите посочват, че са имали намерение да живеят в чужбина, а 70% не споделят такова намерение. Сред основните причините да не заминат се изтъкват семейството/ близки/ родини/ родители – 27%. 13% посочват, че имат хубава работа и добра реализация, а 8% заради малки деца/ внуци. Сред изброените причини са също възрастни роднини, любов към България, желание за развитие в България, страхът от неизвестното, по-спокоен живот в България и т.н.

22% от хората посочват, че имат познат/ роднина, който се е върнал от чужбина с намерение да живее постоянно в България. 76% посочват, че нямат.

52% от българите посочват, че е престижно да се работи в чужбина, а 33% са на противоположното мнение. Сред най-младите е най-голям делът на смятащите, че е престижно. 83% посочват, че е престижно да се учи в чужбина, а едва 8% са на противоположното мнение. За 75% е престижно да се пътува често в чужбина. 12% смятат, че не е престижно.

Над половината (56%) от българите посочват, че хората завършили в чужбина имат по-добри възможности за реализация в България, а едва 4% смятат, че имат по-лоши възможности. 24% са на мнение, че имат същите възможности като получилите образование в България.

На въпрос „Според вас лично животът в чужбина лесен ли е или не е лесен?“, то 14% посочват, че е лесен, а 71% са на противоположното мнение.

31% посочват, че българите, живеещи в чужбина, са по-щастливи от живеещите от България. 44% не са на мнение, че са по-щастливи.

Социалният изследовател Евелина Славкова коментира проучването така: „Темата за емиграцията в чужбина винаги се приема с особена чувствителност в нашето общество. Две основни психологически рамки могат да бъдат очертани по отношение на емиграцията. От една страна битува чувството, че тези хора са „прокудени“ от България, търсещи препитание извън страната. Другата психологическа рамка, е свързана с формираното желание на родителите към децата им да отидат в чужбина, да учат там, да живеят там и т.н. Твърда е вярата, че там е по-добре.И двете призми битуват успешно и не си противоречат. Какво показва всъщност проучването? Две основни неща.

Финансовата подкрепа на хората в чужбина задържа хора, особено по-младите, които иначе посочват, че биха заминали за чужбина. За възрастните хора тази финансова помощ е особено ценна. Тук идва и един от големите и травмиращи психологически ефекти на българското е емиграция – да гледат възрастни хора в чужбина, а не собствените си родители.

Второто нещо, което показва проучването, е престижът на чужбина. Престижно е да се работи в чужбина, да се учи в чужбина, да се пътува. Животът в чужбина, образованието в чужбина се приема за някаква сигурна гаранция за по-добро бъдеще, в което често се възпитават децата и е част от втората психологическа рамка“, заяви Славкова.

Проучването е направено по поръчка на вестник „24 часа“ и е посветено на нагласите на българите спрямо емиграцията. То е реализирано в периода между 26 ноември и 3 декември 2020 г. чрез интервюта “лице в лице” сред 1009 души на възраст 18+.