„Предложените изменения и допълнения на Наредбата за регулиране на цените на водоснабдителните и канализационните услуги (НРЦВКУ) не осигуряват в достатъчна степен защита на правата на потребителите, не се осигурява баланс на интересите между ВиК операторите и потребителите. Освен това, цените на ВиК услугите няма да са обвързани с изпълнението на показателите за качество, което е изключително важно да бъде направено”. Това заяви омбудсманът Диана Ковачева в становище до Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) относно проекта на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Наредбата за цените на водоснабдителните и канализационните услуги. То бе представено днес на откритото заседание на регулатора от Цветанка Илиева – експерт към институцията на омбудсмана.

В позицията си проф. Ковачева настоява КЕВР да преразгледа спорните текстове.

Омбудсманът припомня, че по време на всяко обсъждане за утвърждаване на цените на водата неведнъж е обръщала специално внимание върху размера на получените от ВиК операторите компенсации за ел. енергия, които обаче не се отчитат при формирането на средните цените на електроенергията в бизнес плановете.

Затова общественият защитник подкрепя ежегодното отразяване на действително отчетените разходи на ВиК операторите за закупена електроенергия от свободния пазар, при отчитане на получените от тях компенсации и на изпълнението на одобрените годишни целеви нива на относимите показатели за качество на ВиК услугите.  

„Относно дефиницията за инфлация в чл. 6, т. 2 от Проекта, смятам за неправилно цените като цяло да се изменят с процента на инфлация по данни за месечен индекс на потребителските цени. Натрупване на месечната инфлация от утвърждаване на цената за първия ценови период до датата на изчисление на изменението за 2024 г., както и следващите години от ценовия период, значително ще повиши цените на ВиК услугите, защото инфлацията в последната година е много висока“, посочва омбудсманът.

Диана Ковачева предлага да се обсъди възможността за изменението само на някои разходи, включени в тях, със средногодишната инфлация, като тези за инвестиции, за ремонти и за текуща издръжка, но настоява да се изключат разходите за работна заплата, защото за тях има заложено увеличение за всяка година по 15%, както и разходите за амортизации и тези за ел. енергия, защото тя се търгува на борсата и цената се определя на борсата.

В позицията си проф. Ковачева е категорична и че е необходимо определянето на срок, в който потребителите да имат възможността да се запознаят с дадено предложение на ВиК оператор за утвърждаване и одобряване на цени, както и за тяхното преразглеждане. По тази причина тя е категорично против отпадането в чл. 18 и чл. 31, ал. 3 от Проекта на „В едномесечен срок“, „В 14-дневен срок“ и „по подходящ начин“.

„Премахването на тези изисквания, като „утежняващи“ и създаващи „ненужно забавяне“ е меко казано неразбираемо, нарушава се правото на информация на гражданите“, аргументира се омбудсманът.

Диана Ковачева подчертава още, че в проекта липсват и измененията, за които е настоявала през годините - при всяко утвърждаване на цените на водата да се отчита изпълнението на показателите за ефективност, както и разходите за инвестиции, включително относно анализа на социалната поносимост, съгласно чл. 29, ал. 3 от НРЦВКУ, в случаите при липса на публична информация за средния доход на едно лице в области, където грешката е над 15,1%.

„От информация от сайта на НСИ „Общ доход по източници на доходи“ за периода 2018 – 2022 г. се установява, че има много случаи, в които липсват данни на НСИ, като например: за областите Ловеч и  Монтана за годините 2018, 2019, 2020, 2021; за 2022 г. – за областите Враца, Разград, Добрич, Търговище и т.н. В тези случаи НСИ не може да даде достоверни данни за доходите по области, заради висока степен на грешка, но независимо от това те се използват за изчисляване на социалната поносимост. По този проблем обаче, КЕВР не предлага решение“, посочва омбудсманът.