В края на миналия месец Франция и Германия представиха съвместно предложение за "бюджетен инструмент за еврозоната", който да подкрепя националните реформи и инвестициите във валутния съюз. Планът е далеч от първоначалните амбиции на Франция за въвеждане на специален бюджет за еврозоната и все още има риск да срещне съпротива, защото част от финансирането му ще идва от нови национални вноски в допълнение към редовния бюджет на ЕС. EurActiv анализира детайлите в предложението.
Целта: реформи и инвестиции
Както се договориха и лидерите на ЕС през декември, Франция и Германия заявиха, че целта на новия фискален инструмент ще бъде да подсили конкурентоспособността и сближаването сред страните от еврозоната и държавите членки, които са кандидатки за присъединяване към еврото. "Напредъкът в конкурентоспособността и конвергенцията ще увеличат и стабилността на еврозоната", се посочва в предложението.
За постигането на тази цел новият фонд ще финансира разходите, директно свързани с реформи, или подкрепящи инвестиции " в стратегически области, свързани с реформа и/или инвестиционни приоритети, определени в рамките на европейския семестър".
Бегъл поглед към стабилизираща функция?
Лидерите на ЕС в крайна сметка изключиха възможността новият бюджетен инструмент да се използва и за поемане на внезапни икономически шокове, както Франция и Европейската комисия искаха. Голяма група държави, водени от Холандия, отхвърлиха стабилизиращата функция, с която един истински бюджет на еврозоната би бил свързан.
Страните ще трябва да съфинансират част от инвестиционните проекти. При сериозен икономически спад, определен на основата на прогнози, съфинансирането от държавите членки ще бъде намалено временно, което ще им помогне да привлекат повече евросредства.
В сравнение със съществуващите кохезионни и структурни фондове, "по-кратката времева рамка" за изплащане на фондовете в новия инструмент ще позволи повече гъвкавост, се посочва в предложението, засилвайки стабилизиращата функция във време на икономически спад.
Как ще работи
Първият етап е в Еврогрупата, където финансовите министри на еврозоната приемат препоръки за целия валутен съюз. Списъкът с приоритети след това ще бъде подкрепен от лидерите на страните в еврозоната.
След като бъдат одобрени приоритетите, страните ще представят планове на Европейската комисия, посочвайки готвените реформи и предложенията за проекти, които да бъдат финансирани с новия инструмент. Еврокомисията ще одобрява плановете в рамките на европейския семестър за координиране на икономическите политики. Парите ще бъдат изплащани в зависимост от постигнатия напредък в прилагането на договорените реформи.
Колко и кой плаща
Във френско-германския инструмент не е посочена сума. Идеята е да се започне със скромна сума и след това тя да нарасне от националните вноски. В предложението си от юни Еврокомисията изчисли около 55 милиарда евро за стабилизираща функция и подкрепа на инвестициите и реформите (целите за сближаване и конкурентоспособност).
Франция и Германия заявиха, че размерът на новия инструмент ще бъде определен по време на преговорите за следващата многогодишна финансова рамка на ЕС за 2021-2027 г. в зависимост от заключенията на Европейския съвет от декември 2018 г.
Финансирането ще идва от части от "редовни вноски" от държавите, които ще бъдат определени в междуправителствено споразумение (извън бюджета на ЕС). Може да се включват и други източници, като данък върху финансовите транзакции, който все още се обсъжда.
На срещата си в края на миналата година лидерите на ЕС заявиха, че финансирането ще е "част от бюджета на съюза". Франция обаче настоя бюджетът на еврозоната да бъде изключен от редовния многогодишен бюджет на ЕС. Париж и Берлин в крайна сметка се споразумяха за неясна формулировка, според която парите ще включват средства от бюджета на ЕС, "когато е възможно".
Кой ще го контролира
Новият бюджетен инструмент трябва да бъде предмет на критерии и стратегически насоки от държавите членки на еврозоната, се казва в документа. Финансовите министри и лидерите на страните от валутния съюз ще определят приоритетите и ще вземат ключови решения, евентуално включвайки и страните кандидатки за влизане. Функционирането и приоритетите ще бъдат определени според правото на ЕС, а междуправителствени споразумения ще определят някои процедури.
Еврокомисията ще одобрява националните планове, представени от държавите членки, за отпускане на фондове. Препоръките на Брюксел, отправени като част от европейския семестър, също ще са начална точка на целия процес.
Кога ще стане реалност
Френско-германското предложение вероятно ще оформи основата за работата на Еврогрупата по бюджетния инструмент за еврозоната. Лидерите поставиха за задача на своите финансови министри да представят основните елементи на новия инструмент до юни. Крайното му приемане обаче изисква официалното одобрение на всички държави членки на ЕС.
Холандия, една от най-скептичните страни за идеята за бюджет на еврозоната, подчерта, че лидерите на ЕС са се споразумели новият инструмент да бъде част от многогодишната финансова рамка на ЕС. Според френско-германското предложение обаче повечето средства вероятно ще идват от национални вноски, включени в междуправителствено споразумение. Холандия оспорва необходимостта от такова споразумение и то може да се натъкне на пречка в холандския парламент.
