Бъдещето на Общата селскостопанска политика бе в основата на първия Съвет на ЕС по земеделие и рибарство. Българското председателство повдигна конкретни въпроси относно това как може да се осигури непрекъсната и нарастваща добавена стойност на ОСП; До каква степен може да бъде повишена субсидиарността за отделните инструменти на политиката, така че да се запази общият характер на ОСП, а на държавите членки да се осигури повече гъвкавост, съобщиха от МЗХГ.

Според българското председателство ОСП следва да разполага с адекватен бюджет.

Само по този начин може да се гарантира, че политиката ще е в състояние да преследва заложените амбициозни цели по отношение на гарантиране на устойчивост на земеделието и околната среда и борбата с климатичните промени.

„Бюджетът за земеделие в следващата многогодишна финансова рамка е един от приоритетите на Българското председателство. Този дебат ще се проведе преди всичко на ниво Европейски съвет и попада в областта на компетентност на Съвета по Общи въпроси. В съвета по земеделие ние дадохме възможност днес на министрите да защитят добавената стойност на ОСП по отношение не само на земеделските производители, но и за всички европейски граждани“, подчерта Румен Порожанов.

Някои министри предупредиха, че съкращенията в бюджета на ОСП биха довели до изостряне на структурните предизвикателства, с които се сблъскват много селски райони, и до по-голяма финансова тежест за преодоляването им — за държавите членки.

По време на дискусията беше подчертано, че земеделските стопани трябва да останат в центъра на политиката и ОСП след 2020 г. да им осигури подходящи стимули.

Съвета на министрите се обедини около тезата, че Общата селскостопанска политика е от съществено значение за цялото общество. Тя трябва да остане хомогенна, конкурентоспособна, устойчива и адекватно финансирана политика.

По предложение на председателя на Съвета на ЕС Румен Порожанов дебатите по Общата селскостопанска политика на ЕС ще бъдат публични. Заседанията ще се излъчват директно на страницата на Съвета на ЕС и могат да бъдат наблюдавани на живо.

Междувременно българското председателство получи пълна подкрепа за инициативата за координиран подход за издигане на обща кандидатура на ЕС за генерален директор на Организацията по прехрана и земеделие на ООН (FAO). Тази агенция е в основата на действията на международната общност в борбата с глада. До този момент, ЕС не се явяваше единен и не събираше достатъчно подкрепа, негов представител да оглави хуманитарната организация, въпреки, че е един от най-големите донори .

Друга важна тема по време на съвета се отнасяше за механизма за изкупуване на сухо мляко, който Европейския съвет реши временно да спре. Според този механизъм Европейската комисия изкупува сухо мляко на прах при фиксирани цени до определен праг, над който продажбите се правят на търг.

Към настоящия момент са натрупани количества от около 400 000 тона, по-голямата част от тях закупени с цел подпомагане на производителите след криза от 2016 г. Тези запаси се съхраняват в складове на няколко страни членки и се отразяват на пазарната цена на млякото на прах.

„Съветът реши днес да се намеси и да стабилизира пазара на млечни продукти през 2018 г., заяви Румен Порожанов. По думите му това отговаря на ангажимента да се следят пазарите и да се гарантира своевременно и разумно използване на предпазната мрежа „не само за да реагираме на смущения на пазара, но преди всичко за да ги избягваме всеки път, когато това е възможно“, подчерта министърът.