Правилата за личния фалит на граждани вероятно ще бъдат променени при окончателното гласуване в парламента на внесения от Министерски съвет законопроект за несъстоятелност на физически лица. Възражения по проекта има от страна на Върховния касационен съд, а и депутати са дали редица предложения.

Проектът на Министерски съвет предвижда право да поискат личен фалит и съответно право да им бъдат опростени борчовете да имат хора със задължения над 10 минимални заплати. При сегашната минимална заплата от 933 лв. това прави дългове за над 9330 лв. Няма да могат да поискат фалит и хората, които през подходните 5 години са подарили свое имущество на значителна стойност или пък са взели заем за покупка на стоки и услуги, които не са за задоволяване на основни жизнени потребности на семейството, и когато заемът не е съобразен с доходите им.

Но според Върховния касационен съд тези изисквания са прекомерни. Когато човек подарява имущество или взима заем не може да предполага какво ще бъде имущественото му състояние след пет години, смятат от ВКС. Подаряването на имущество и взимането на заем в период, в който имущественото състояние на човека е стабилно, не може да е повод да няма право да поиска фалит, посочват от ВКС.

Между първо и второ четене на законопроекта в парламента депутати от “Възраждане” са предложили срокът, за който ще се проверява какви действия с имуществото си е извършил длъжникът, да бъде намален от 5 години на 1 година. Становище в посока облекчаване на изискванията към длъжниците е дало и Министерство на правосъдието. В становището на министерството пише, че според Световната банка разпоредбите от закона трябва да бъдат внимателно написани, за да не ограничават правото на хората да поискат фалит.

Депутати от ГЕРБ-СДС са предложили право да поискат фалит да имат само хора с дългове над 30 минимални заплати. Повишаването на прага до 30 заплати би ограничило достъпа на много длъжници да се възползват от правото на фалит, гласи становището на Министерство на правосъдието. Според омбудсмана Диана Ковачева дори прагът от 10 минимални заплати изключва в повечето случаи граждани с неплатени битови задължения за ток, вода и парно, допълват от министерството.

Европейската комисия и Световната банка обръщат внимание на необходимостта хората, които от самото начало са в по-трудно положение поради липсата на имущество, да не бъдат третирани по-неблагоприятно и да не бъдат дискриминирани, посочват от министерството.

Ако след приключване на процедурата по фалит на гражданин останат неразплатени дългове, човекът да няма право да бъде едноличен търговец и шеф на фирма, предлагат още депутати от ГЕРБ-СДС. Според Министерство на правосъдието ограничаването правата на длъжника ще противоречи на Плана за възстановяване и устойчивост - вместо да предостави втори шанс на длъжника, законът ще го лиши от възможност да получава доходи занапред.