Най-общо казано билбордовете имат една основна функция – да рекламират нещо на достатъчно видимо място из пътните артерии... Една рекламна агенция в Перу обаче прави такъв иновативен скок, че преобръща начина, по който можем да възприемаме тези огромни табла, облъчващи ни с безброй реклами на най-различни продукти.

Билбордовете могат да бъдат и източник на... вода.

„Сериозно, първата ми мисъл, когато агенцията ми даде тази информация, беше – стига бе, те се шегуват, това е някаква измама“, изтъква колумнистът в списание „Тайм“ Мат Пекъм.

Истината е обаче, че иновативният гений на човека за пореден път се въплъщава в нещо наглед съвсем обикновено. Билбордът се намира в столицата на Перу, Лима, и произвежда близо 100 литра вода на ден от влажността на въздуха. Течността е „осигурена“ от съвсем проста филтрационна система, използваща гравитационните особености.

Малко факти за Лима – градът е най-голямото селище в Перу и се класира на пето място сред градовете и на Северна, и на Южна Америка като мащаб. Жителите му са 7,6 милиона на брой, а като се включат и околните прилежащи райони, числеността им се покачва на 9 милиона. Влажността на въздуха е близо 83% заради близостта на града до южните води на Тихия океан. Същевременно обаче Лима се намира и на северния край на пустинята Атакама, която е известна със своите тежки условия и рекордна сухота.

Как се стига до иновацията?

Университетът по инженерство и технология на Перу (UTEC) решава, че е редно да участва с нещо нестандартно и привличащо подрастващите, които евентуално биха желали да влязат в редиците му. За помощ висшето учебно заведение се обръща към рекламната агенция Mayo DraftFCB. Именно тя е „виновна“ за построяването на билборда, който носи вода.

Системата се захранва от електричество, което спомага за оперирането на общо пет устройства. Те са съставните части на филтрираща система, базирана на принципа на обратната осмоза, като всяко едно от устройствата може да генерира до 20 литра.

По статистиките на Mayo DraftFCB, билбордът вече е отговорен за производството на 9,450 литра вода за период от едва три месеца. Това пък съответства на водните нужди на стотици семейства в Лима.

Допълнително разпространение на иновацията със сигурност ще е добре прието от гражданите. Статия на The Independent от 2011 година със заглавие „Пустинният град, който е в сериозна опасност от суша“, разкрива как близо 1,2 милиона перуанци в Лима са лишени от каквато и да е чешмяна вода. Те разчитат на частни компании, които не са регулирани от държавата, и които им носят водните запаси в камиони. Тези корпорации изискват по близо 10 долара на кубичен метър вода, което е с близо 20 пъти по-скъпо от цената на чешмяната вода.