Визитка:

Калоян Стайков завършва средното си образование в Образцова математическа гимназия "Академик Кирил Попов” в гр. Пловдив. През 2006 г. завършва "Международен бизнес и икономика” в Университета на Амстердам (Universiteit van Amsterdam) - Холандия. Професионалната си кариера започва като икономически журналист във в. „Кеш”, а след това като редактор в  сп. „BusinessWeek”, България. По-късно работи като експерт финанси в Центъра за икономическо развитие (ЦИР). От август 2011 г. Калоян Стайков се присъединява към екипа на Института за пазарна икономика (ИПИ).

С него разговарят колегите ни от iNews.bg.

Акценти:

• Бюджет 2013 г.
• Пенсии и коледни надбавки
• Данък върху лихвите по депозитите
• Реален икономически растеж и фискална стабилност на България
• Най-добрите и най-лошите решения на правителството от икономическа гледна точка

Г-н Стайков, как оценявате бюджета за догодина?

Калоян Стайков:

Бюджетът за догодина очевидно е твърде оптимистичен на фона на всичко онова, което се случва. Липсват буфери, икономическият растеж е доста по-оптимистично заложен, отколкото ние и европейски институции като Международния валутен фонд (МВФ), Европейската комисия (ЕК) очакват. Това може да окаже негативно влияние върху приходите. Ако те не се изпълнят, може да има и по-голям дефицит.

Какъв е според Вас реалният икономически растеж за догодина?

Калоян Стайков:

Догодина растежът може би ще бъде около 1%, може и малко нагоре, но заложеният икономически растеж от 1,4% от правителството е доста по-висок. Независимо от това колко е реалният растеж, все още има доста рискове пред България, особено в европейски план. Дълговата криза продължава, няма решение. Ако нещата се влошат, това ще окаже негативно влияние върху българската икономика.

Какво мислите за твърдението на "Синята коалиция”, че бюджетът ще рухне в средата на следващата година?

Калоян Стайков

Това трябва да го видим. На този етап е трудно да се каже дали този бюджет е предизборен или не. Това ще проличи при изпълнението му догодина. Бюджетът през 2009 г. например беше откровено предизборен, залагаше твърде нереалистични очаквания, но това, което наистина показа, че той е популистки, беше харченето му в началото на годината. Обикновено бюджетната политика в България е така структурирана, че по-голямата част от плащанията са отложени за втората половина на годината.

Ако наблюдаваме сериозен ръст на плащанията в първата половина на годината, то очевидно политиката е по-скоро насочена към предизборни печалби, отколкото към реално изпълнение и постигане на бюджетни цели.

В тази връзка разумно ли е да се увеличават пенсии и заплати?

Калоян Стайков:

За заплати не. При тях аргументът си стои същият, какъвто беше преди няколко години. Като се отпимизира администрацията и се намали щатът, заплатите могат да нараснат, без това да бъде увеличен разход за бюджета. При пенсиите въпросът е доста деликатен, тъй като при тях нямаше увеличение през последната година, така че може би там има смисъл от такова увеличение.

Дали ще се намерят пари за коледни надбавки на пенсионерите?

Калоян Стайков:

Това зависи от изпълнението на бюджета и според мен такива пари по-скоро не трябва да се търсят в момент, в който все още имаме бюджетен дефицит. Трябва да се направи изборът като имаме такъв дефицит дали да осигурим парите за 13-та пенсия в замяна на по-ниски разходи. Това е разумен ход. Ако обаче намерим пари за 13-та пенсия за сметка на по-високи разходи, това не е добра идея.

Правителството постоянно изтъква, че сме фискално стабилни. Какво значение има това за реалната икономика и обикновените граждани?

Калоян Стайков:

Фискално стабилни е относително понятие, но в момента все още има дефицит, което означава, че държавата трупа нови дългове, тъй като няма достатъчно средства. Новите дългове естествено трябва да бъдат изпълнени в бъдещи периоди, когато теоретично икономиката трябва да расте по-добре и съответно - приходите да са по-големи. Това означава или допълнителни приходи, тоест допълнителни данъци, или по-ниски разходи за други дейности. Най-много се реже от капиталовите разходи, тоест продуктивните разходи, за сметка на текущи като издръжка заплати.

Така че колкото по-стабилна фискално е една страна, толкова по-малък е рискът в бъдеще да има нужда от повишаване на данъци, въвеждане на нови или пренасочване на средства от продуктивни дейности към по-малко продуктивни.

Във връзка с данъците какво е мнението Ви за данък "лихва”? Ще донесе ли очакваните приходи?

Калоян Стайков:

Спорно е. Като цяло приходите, които се очакват, не са кой знае колко много. Неговият ефект едва ли е решаващ. По-скоро начинът, по който беше въведен, беше доста съмнителен и създаде безпокойство у обществото, защото не беше изразена ясна позиция. Не беше казано: "Този данък трябва да бъде въведен защото..." и да бъдат изброени агрументи. Един път го имаше, един път го нямаше, след това се въведе за всички депозити, после за някои депозити. Промените бяха твърде много и подобна позиция не звучи убедително за населението, което означава, че и желанието за плащане на този данък ще бъде по-малко. Това, според мен, би довело до по-малко приходи, отколкото се очаква.

Вярно ли е, че ниските данъци привличат чуждестранни инвеститори и това достатъчно ли е, за да ги задържим?

Калоян Стайков:

Не, това не е достатъчно. Ниските данъци са само част от нещата, които привличат инвеститори. Ако в една страна данъкът е 5%, дори по-нисък от нашия, но бизнес средата е изключително несигурна, инвеститорите се чувстват незащитени, отделните икономически участници не са равни пред закона, това създава допълнителни разходи, които не могат да бъдат компенсирани от ниските данъци. Това е само един елемент, който обаче в комплект с други реформи, може да даде много добри резултати. За съжаление тези реформи през последните години липсват у нас. Ниските данъци сами по себе си няма да доведат инвеститори, но са предпоставка, в комплект с други промени, да създадат една привлекателна среда.

Кои бяха най-добрите решения на правителството от икономическа гледна точка тази година и кои - най-лошите?

Калоян Стайков:

Едно от най-лошите решения беше въвеждането на такса "достъп” за предприятията, които произвеждат възобновяема енергия, тъй като това е промяна, която настъпва по време на оперирането на един дългогодишен договор и създава твърде много рискове, които хвърлят целия бизнес в една несигурна среда. В момента всяка компания, независимо в кой сектор работи, може да се притеснява, че държавата във всеки един момент ще промени нещо, въпреки че има дългосрочен договор.

За доброто нещо - аз продължавам да смятам, че данъчната политика все още е доста добра и липсата на промяна в преките данъци и ДДС помага на бизнеса. Друг проблем е липсата на намаление на осигурителната тежест. Тя един път беше увеличена, след това намалена, после пак увеличена. През тази година определено запаването на ставките на преките данъци е добрата новина. Лошата обаче са такива резки и неочаквани промени в дългогодишни взаимоотношения.