Съвместно интервю на в-к ПАРИ и ECON.BG
Господин Чакъров, как оценявате развитието на ландшафтната архитектура в последните години?
Свежен Чакъров:
Бизнесът по озеленяването все още не достатъчно развит. С покачването на доходите се променят и изискванията на хората и постепенно декоративната градина измества зеленчуковата по вилните зони, особено в крайморските градове.
Промени се и отношението на българина към тази дейност. Той осъзна, че сам не може да се справи с поддръжката на градината и му е необходима специализирана фирма.
Масовото купуване на селски и вилни имоти от чужденци направи бъдещето на този бизнес по-перспективно.
Изискванията на клиентите вече налагат на собствениците на хотели да отделят средства за озеленяване на прилежащите площи. Общините започнаха да финансират било със собствени средства или външни източници възстановяването и поддръжката на градските паркове и площади. Съвременните изисквания към строителството са свързани със създаването на една по-благоустроена и приветлива среда за живеене и почивка.
Каква част от общата инвестиция за изграждането на един хотел по Черноморието трябва да бъде заделена за оформянето на пространството около него?
Свежен Чакъров:
Ако изградим един 5-етажен хотел например, сумата за озеленяване трябва да е колкото стойността на един етаж от сградата по проект. Проблемът на озеленяването в курортите обаче е в липсата на координация между собствениците на хотели и на общи площи. В момента в Златни пясъци, в Слънчев бряг съществуват големи контрасти в поддръжката. Всеки наема различна компания по озеленяване, а общото пространство се поддържа от старата държавна фирма в курорта. Всеки инвестира в своето си виждане, без да се съобрази с това, което е около него. Много по-различно е състоянието в Албена, където единното виждане и оформление си личи. То се прилага и към другите им обекти в ММЦ Приморско, летището в Приморско и т.н.
Инвеститори от коя категория се интересуват и отделят най-голямо внимание при оформянето на зелените площи и градини?
Свежен Чакъров:
Купуването на имоти от чужденци край морето раздвижи много не само строителния пазар, но и работата на фирмите за озеленяване. Англичаните, които се заселиха край морето, дойдоха със своите стандарти за градини и качество на услугата. В повечето случаи това са обекти от около 1 декар, но към дизайна и поддръжката им има много високи изисквания. Те държат задължително на доброто оборудване - поливна система, басейн, водни градини и пр. Чуждите граждани наемат фирми за поддръжка целогодишно, защото те не живеят постоянно в имота си, но държат градината да е винаги в изрядно състояние. В малките частни обекти, собственост както на чужденци, така и на българи, край морето или във вътрешността на страната се, правят най-сериозните инвестиции в озеленяването. Българите също държат на хубавата градина, но им трябва повече време, за да разберат, че е нужно да се вложат сериозни средства в нея.
Смятате ли, че законодателните инициативи за защита на зелените територии ще даде тласък на бизнеса ви?
Свежен Чакъров:
Определено да. Самото изискване да се взема акт 16 за нова сграда след озеленяване или поне започнало облагородяване вече има резултат. От този бизнес започнаха да се интересуват и фирмите, които строят предприятия. Колкото до създаването на зелени зони, след плажа първо трябва да се види как ще изглежда крайният вариант на Закона за черноморското крайбрежие. Според мен са нужни още промени. В момента ситуацията е такава, че за да участва една фирма в търг по Закона за обществените поръчки, е необходимо да остави някакъв депозит - примерно 18 хил. лева. Тези пари остават затворени минимум 3-4 месеца, защото при обжалване срокът се увеличава. Само най-големите компании на този пазар могат да си позволят да затворят толкова пари за участие в един търг и същевременно да предложат качествен продукт на останалите клиенти, с които работят. Банките вече се отвориха към фирмите за озеленяване, отпускат кредити за купуване на машини, стока и др.