Да ръсиш баналности не е просто дразнещо. Да ръсиш баналности ярко посочва, че си и доста мързелив човек, и то не само словесно. Става дума и за действията ти, освен думите, между другото. Мразите клишета? Мразите бизнес клишетата? Нека с помощта на Джеф Хейдън*, автор в онлайн изданието за бизнес и предприемачество Inc.com,  направим един списък на топ 10 на бизнес клишетата, които ако използвате, е редно да спрете – на момента, веднагически, точно в тази минута.

„Работи по-умно, а не повече“

Какво се случва, когато това клише ви удари в носа със своята баналност? Как бих възприел това?

Първо: Явно казалият го ме смята за глупав.
Второ: Явно казалият го смята, че си върша работата бавно и това, с което се занимавам, всъщност изисква много по-малко време и усилия.
Трето: След като ми се изръси нещо такова, започвам силно да не харесвам казалия го.

Ако казалият го знае как да подобри работния ми процес и моята успеваемост, е по-добре просто да ми каже как да го направя. Ако има по-добър начин – ами, нека бъде показан. Ако има някакъв по-добър начин, но казалият клишето не знае какъв е – ами, окей. Нека признаем, че нямаме отговорите на този въпрос.

Но най-важното е, че понякога единственото нещо, което човек може да направи, е всъщност да работи повече. В такъв случай – остроумията и клишетата трябва да останат настрани. Вместо това нека започне процес на стягане на редиците и започване на работата.

„Няма място за "аз" при екипната работа“

Естествено, че има. Има толкова много „Аз"-ове, като се има предвид, че всеки член на екипа си е отделен индивид. И колкото повече индивидуални частички има, толкова по-добър е и въпросният екип. Най-добрите отбори твърде често са някаква веселяшка, странна смесица от талантите, концепциите и целите на своите индивидуални „Аз"-ове.

Ако желаете даден екип да е доста по-работоспособен и да жъне повече успехи, просто се погрижете за това всеки негов член да постигне както отборната цел, така и някоя своя лична такава. Помислете за това как всеки от членовете да може да направи това, вместо да сложите индивидуалността настрана, в безумно преследване на чисто колективния дух.

„Трябвало е да стане така“

Глупости. Стига със съдбата и сентенцията „трябвало е да стане така“. Някъде нещо се е объркало и е прецакало процеса. Вместо да се залага на такива клишета, просто се поразтърсете, научете какво точно не се е получило добре и се поучете от грешката.

Това банално излияние по-горе не просто е мързеливо, то измества центъра на отговорността някъде извън вас. Това е грешно. Ако нещо се е прецакало, не поради външен фактор, то явно проблемът е бил у вас. Приемете се за отговорен в такъв случай, не бягайте гузно от тази вина.

"Едва ли би искал да чуеш точно това“

Смотано е да чуеш новини, които не са никак добри – това си е факт. Но когато някой ми каже, че това не е точно „това, което искам да чуя“, проблемът вече се прехвърля при мен. Някак си той е станал мой.

Прехвърлянето е кофти работа и е ненужно. Независимо дали се иска да бъде чуто или не, винаги е по-добре да се обясни. Да се обясни защо дадено решение е взето, защо е следвана дадена логика, какви са обуславящите я причини.

Все пак е твърде вероятно да не искам да чуя за нещата, но поне фокусът ще е върху тях – а не върху това „ти“, тоест – мен.

"Възприятията ти формират твоята реалност“

Да, да, ясно... Това твърдение олицетворява идеята, че начинът, по който възприемам нещата, изгражда един модел на реалност, моята версия за нея – независимо доколко може да греша всъщност.

Истината е, че е доста по-добре да се намесиш, ако възприятията на другите са прекалено далечни от твоите. Потърсете начин да направите истинската реалност тази реалност, основавана само на перцепции.

Да не говорим, че въпросните възприятия се менят постоянно, докато реалността остава вградена. Докато друга реалност не я измести, естествено.

„Искаме вашето мнение“

Виждате и чувате тази реплика навсякъде. В уебсайтове, по билбордове, по време на работни срещи...

Такава пасивна позиция е глупава. Ако действително искате мнение, не разчитайте само на хората – бъдете активни. Търсете го, преследвайте го като цяло, естествено, без да ставате нахални. Тези, които наистина желаят мнение, не го оставят само да се появи – предизвикат го, търсят го.

„Направи го сега, пък се извини по-късно“

Да изплющите тази сентенция във въздуха, не ви прави дръзки, смели и обичащи риска. Прави ви отново мързеливи и егоистични. Добрите идеи рядко се „задушават“ от аудиторията, напротив – тя ги разпалва, именно защото са добри.

Ако потребителите не са доволни от вас, не са виновни те, а вие.

Такова извинение като горния възглед не действа реално, а е просто лесен начин да излезете от неудобна за вас ситуация. Вместо това опишете какво искате да направите, докажете, че от него има смисъл, осигурете си подкрепа от страна на клиентите или от тези, с които работите.

В такъв случай ще имате доста по-голям шанс да успеете, когато „направите нещо сега“. И няма да има нужда да се извинявате след това – пред себе си или пред други.

"Провалът не е опция“

Това клише доста често се използва от бесни шефове, които отказват да приемат всякаква критика или въпроси относно малко по-странно решение или пък някаква невъзможна цел.

Представете си го. Стоите на работна среща, обсъждате нещо, което е или невъзможно, или безумно, или пък необмислено. Какво прави вашият ръководител при изникване на въпроси?

„Чуйте, приятелчета, провалът просто не е възможност за действие. Няма го в плановете ни!“

Задължително трябва да се придружи с удряне с юмрук по масата или пък с тропване с крака по пода – за да е по-ефектно и всяващо респект.

Истината е, че провалът винаги е възможен сценарий. И да се отрече словесно, няма никаква гаранция, че няма да се случи.

Вместо твърдоглаво да се реди мантрата как успехът е единствения възможен изход и толкова, много по-добре е да обясните решението си и да отговорите на трудните въпроси. Ако имате проблеми с отговорите, значи може би наистина решението е съмнително.

"Хайде да не преоткриваме топлата вода“

Да, защото въпреки че има други идеи, сходни на вашата, именно вашата концепция не може да се окаже по-добра. Сигурно.

Действайте по идеите си, дори да преразказват нещо, което вече е срещано. Просто го подобрете.

"Нещата просто стоят така“

Това е образцовият пример за отрязващо по-нататъшен разговор изречение.

„Нещата просто стоят така“ се превежда като „Прекалено мързелив съм, за да се напъна и да го промяне, затова – моля ви, спрете да говорите за това“.

Не е нужно да се обяснява колко грешен е такъв подход.

*Джеф Хейдън е автор на повече от 30 книги, 4 от които са се класирали на първо място в списъка на онлайн магазина Amazon.com с бестселъри. Занимава се с теоретизация и консултиране в сферата на лидерството, бизнеса и технологиите.

Тази статия ви хареса? Станете фен на страницата на Еcon.bg във Facebook, за да следите всичко най-интересно за икономиката, предприемачеството, кариерата, личните финанси, политиката и обществото!