Няма нищо по-демотивиращо преди (пък и след) работния ден от едно хубаво софийско задръстване. Симфонията от клаксони под звучния акомпанимент на ритмични ругатни – това е една крайно специфична градска идилия, в която ако си собственик на моторно возило, неминуемо ставаш участник.

Тази причина, в контекста разбира се на икономическата криза, кара все повече хора да пътуват с добрия стар градски транспорт. От финансова гледна точка този избор се смята за много по-евтин от периодичното зареждане на постоянно поскъпващото гориво, половината количество от което изгаря в досадните задръствания. Не че автобусите не попадат в задръстване, напротив. Просто тогава не чувстваш персонална отговорност за тромавото движение, нито пък ти натежава финансово.

И все пак, столичната мрежа за масов транспорт предлага различни варианти за пътуване от икономическа гледна точка. След като преди време Центърът за градска мобилност (ЦГМ) въведе хартиените абонаментни карти, които по-късно бяха почти изместени от електронните такива, ерата на едноличното господство на билетите отмина.

Какви алтернативи има пътникът?

Пред потребителя има най-общо казано два варианта – да се зареди с билет(и) или да си набави абонаментна карта (хартиена или електронна)*. 

Билет

Всички познаваме основните му характеристики – хартиен, графично индикиран, след качване в превозното средство задължително се перфорира. Важи за автобуси, тролеи и трамваи. Може да се закупи от бюро на ЦГМ, павилион за вестници или директно от шофьора на превозното средство.

Тъй като водачът невинаги разполага с билети, а и честно казано, невинаги е благосклонен към пътниците, които забавят движението с този кратък търговски процес, най-добре е предварително да сме си закупили.

Съответно – билетът в метрото се различава значително от този за надземния транспорт. Той се закупува само в подлезите на метростанциите, а индикацията му за валидност са написаните върху него с дребни букви час и дата. Поради това не се перфорира. Може да се използва в рамките на един час след издаването си.

Освен единични билети с цена 1 лв., Центърът предлага и следните варианти:

• Комплект 5 билета за 4.50 лв. (при което се спестяват 50 ст.)
• Комплект 10 билета за 8 лв. (при което се спестяват 2 лв.)
• Комбиниран билет за метро + надземен транспорт на цена 1.60 лв. (при което се спестяват 40 ст.)

Особеното при варианта на комбинирания билет е, че поради спецификата на таксуване в метрото, той е валиден само час.

  Снимка: Econ.bg

Хартиена абонаментна карта

Като цяло абонаментната карта улеснява пътуването с градския транспорт в различни аспекти. Хартиената е по-старият й вариант.

Тя е анонимна, тоест - издава се без необходимост от представяне на лични данни. Предимството й пред електронната е, че може да бъде направена във всяко бюро на ЦГМ. Издава се бързо и важи за всички видове градски транспорт.

Хартиената карта не се отчита от електронните устройства за таксуване, които са поставени в тролеите, трамваите и на входа на метрото. Таксуването й при проверка става ръчно, като на нея графично са указани всички необходими за това характеристики. 

Електронна абонаментна карта

Електронната абонаментна карта е последното нововъведение на ЦГМ. Тя е създадена с цел постепенна модернизация на потреблението в градския транспорт, както и на неговото таксуване.

Предимствата й пред хартиената карта се дължат на нейната автоматизация. Таксуването става с електронни устройства, а след еднократното издаване на пластика периодично се зарежда в установени от потребителя параметри. Цената на пластиката е 3 лв.

Има възможност за персонализация на картата. След попълване на заявление, чипът в нея пази информация за име, ЕГН, постоянен адрес и актуален телефонен номер на клиента. Същата информация фигурира и в базата данни на ЦГМ. Така при загуба или повреда, може да се издаде дубликат на електронната карта.

Съответно, ако клиентът пожелае, може да не попълни такова заявление. Така електронната карта има статус на безименна.

Недостатъкът на тази иновация е, че бюрата за издаване и зареждане на територията на София са много по-малко.

Ето как варират цените при хартиените и електронни абонаментни карти:

За една линия:

• Едномесечна карта на стойност 23 лв.
• Тримесечна карта на стойност 65 лв.

За две линии:

• Едномесечна карта на стойност 40 лв.
• Тримесечна карта на стойност 105 лв.

 За всички линии:

• Карта за 5 пътувания на стойност 4.50 лв.
• Карта за 10 пътувания на стойност 8 лв.
• Еднодневна карта на стойност 4 лв.
• Петдневна карта на стойност 15 лв.
• Едномесечна карта на стойност 50 лв.
• Тримесечна карта на стойност 130 лв.
• Шестмесечна карта на стойност 255 лв.
• Годишна карта на стойност 500 лв.

Снимка: Econ.bg

Как да преценим каква карта ни е необходима?

В общия случай абонаментната карта е най-изгодният вариант за пътуване. Колкото по-голям период обхваща тя, толкова по-евтин става еднократният превоз в нейните рамки. С две думи – абонаментната карта е един вид пазаруване на едро.

Също както обаче понякога нямаме нужда от 10 кг захар, а само от един пакет, за да направим сладкиш, така и невинаги ще ни се наложи да си издадем дългосрочна карта.

Ако всеки ден сменяме по няколко линии, за да стигнем до работното си място, разбира се, че един такъв абонамент просто ни трябва. Защото дори да пътуваме само с едно прикачване, за бюджета ни това представляват минимум по 4 лв. на ден за двете посоки. И ако ги даваме пет дни седмично, за един месец могат да се калкулират най-малко 80 лв. За сравнение – едномесечната карта за всички линии струва 50 лв.

В случай обаче, че работим на място, близо до дома си, а градския транспорт използваме по-скоро през свободното си време, тогава най-оптималният вариант е зареждане за ограничен брой пътувания. Тъй като те нямат давност, можем да ги разпределим в какъвто интервал ни е удобно. Ако например пътуваме два пъти седмично без прекачване, то значи за месеца бихме осъществили общо 16 пътувания в двете посоки. С този вид потребление те ще ни струват 13.50 лв. Цената на едномесечната карта за една линия възлиза на 23 лв.

Еднодневните и петдневните карти са подходящи при тип заетост, който ангажира потребителя инцидентно за кратък период от време. Например, ако сме си отделили един свободен ден, за да свършим голям брой спешни задачи, за чието изпълнение се налага обикалянето на София надлъж и нашир, цялото пътуване ще ни струва 4 лв.

Относно това колко линии да включва издадената карта – най-добре или една, или всички. Абонаментът за един месец струва 40 лв. за 2 линии и 50 лв. за всички. Разликата от 10 лв. представлява 5 пътувания в двете посоки без прекачване – грубо казано, един път седмично. Вероятността в рамките на месеца да ви се наложи да използвате друга линия, освен двете, за които имате абонамент, е много голяма. С карта за всички линии ще се подсигурите за този вариант.

Аналогично е обяснението на това защо годишната карта за пътуване не е толкова изгодна, колкото звучи. Цената й е 500 лв. Измерена в едномесечни карти, тя се оказва със 100 лв. по-евтина (12 едномесечни абонамента за всички линии струват общо 600 лв.). От друга страна, една година се състои от 52 седмици. Разликата между двете тарифи, разделена на пътувания, представлява 50 превоза без прекачване в двете посоки. Тоест, ако в рамките на годината се возим на една линия, като всяка седмица си оставаме вкъщи за един ден, няма да имаме никаква реална печалба от решението да си купим годишна карта за пътуване. Над този минимум никой не гарантира присъствието ни в столицата плътно през цялата година.

Снимка: Econ.bg

Шестте най-нелепи начина да си дадем парите по време на пътуване в масовия градски транспорт

И накрая ви предлагаме няколко съвета относно потребителската ни култура като пътници. Повод за формулирането им е един личен злощастен опит на извънредно пръскане на финанси из системата на градския транспорт.

Ето в кои случаи ще ни се наложи да се поразровим из джоба си, без да е имало особена нужда от това: 

Качваме се в превозното средство като редовни пътници, но забравяме да си перфорираме билета или да си таксуваме електронната карта.

Фактически това ни прави нередовни пътници. Независимо дали сме пропуснали този елемент от легитимацията на пътуването си от разсеяност или в опит за подминаване на установените правила, глобата за неперфориран билет си остава 10 лв. А ако не я заплатим, последвалият акт е на стойност 70 лв. (с каквито и суми да ви заплашват органите за контрол на градския транспорт). Непрекараната през устройство електронна карта се таксува само с 1 лв. 

Перфорираме няколко билета наведнъж.

Да, има и такива случаи. По-старите перфоратори и без това понякога само намачкват билета, вместо да го продупчат. А когато направим неуспешен опит да пробием повече от един билет едновременно, глобата плюс разхода, който сме направили за тях, ще формират доста неприятна сума. 

Возим се с прекомерно голям багаж, без да знаем, че и за него трябва билет.

Може да ви звучи смешно, но контрольорите действително обръщат внимание на това правило. Така че е по-добре да дадем 2 лв. за нас и куфара ни, отколкото глоба, вместо която е можело просто да си хванем такси. 

Купуваме си твърде рано билет за метро.

Както вече уточнихме, давността на билета за метро е един час. Хубаво е да сме се подсигурили с билети, само при положение, че пътуваме с надземен транспорт. След изтичане на давността, просто няма да можете да преминете през електронната бариера, за да стигнете до мотрисата. 

Изхвърляме билета за метрото веднага, щом минем през електронната бариера.

Много често ни се вижда безсмислено да си пазим билета в рамките на пътуването, но регистрирани случаи на пътници, преминали през бариерата "нелегално", действително има. И обясненията ви по на пръв поглед очевидния въпрос ще се окажат несъстоятелни и най-вече – неефективни. 

Щом си купим билет за метро, преминаваме директно през служебната бариера непосредствено до билетната каса...

... без да си правим труда да го прекараме през валидаторите. Макар установяването й да става по-скоро случайно, това все пак се смята за измама. Причината е, че щом веднъж си валидирате билета, той става невалиден, в случай че решите да го използвате още веднъж в рамките на кратката му давност.

Джунгла

В крайна сметка градският транспорт е един пълноценен елемент от градската джунгла на столицата. Оказва се, че дори за да стигнеш от точка до точка, трябва да си наясно с твърде много неща.

*Представените данни за тарифите при абонаментните карти важат само за гражданските такива. Те не обхващат условията за преференциално издавани карти.

В продължение на темата за градския транспорт и документите за пътуване с него бихте могли да участвате в нашата анкета с въпрос: "Дупчите ли билетчета в градския транспорт?"