Все повече хора стават жертва на модерните обири, т.е. източване на пари директно от банковата им сметка или кредитна карта. Всъщност с всяка изминала година жертвите на подобен тип престъпления стават все повече и повече. За последната година по такъв начин във Великобритания са откраднати с 87 милиона паунда повече от предходната година, като общата сума възлиза на 567 милиона паунда.
Всеки един от нас може да бъде потенциална жертва, но това в никакъв случай не означава, че трябва да се примирим с риска или да живеем в страх. Всъщност много лесно можем да се предпазим от подобни финансови измами като просто се запознаем с най-важните неща около тях и се научим как да се пазим.
Има три основни начина, чрез които престъпниците могат да се доберат до нашите данни и да ги използват да източат банковата ни сметка или кредитната ни карта.
Първият начин е като физически се доберат до картата ни. Това може да стане като ни пребъркат и откраднат портфейла ни. Веднъж след като картата е в ръцете им, те могат да я използват, дори и да не знаят PIN кодът за защита, защото повечето онлайн магазини и сайтове искат само номерът на картата и трите цифри на гърба й, но не и PIN код.
Вторият начин е като се доберат виртуално до данните на кредитната ни карта и след това я клонират или директно ги използват. Това обикновено става с т.нар. скимиращи устройства, които се поставят от крадците в банкоматите. Тяхната функция е да разчита и записва данните на картата и след това тя може да се клонира. С малко повече креативност – чрез камера или човек, който ви наблюдава, крадците се сдобиват и с нашия PIN код и така съвсем скоро след това ние оставаме с източена кредитна карта. Разчитането на данните от картата може да стане и с по-модерни устройства отдалеч, ако тя е снабдена с безконтактна технология за по-лесно разплащане.
И третият начин за крадците да се доберат до нашите данни е като успеят да хакнат някой сайт, на който ние и други потребители са въвеждали информация за кредитна карта или банкова сметка с цел разплащане. Същото може да стане ако сте запазили данните на своя телефон или таблет, на имейла си и общо взето на всяко друго място във виртуалното пространство.
Социалните мрежи например са друг основен източник на лични данни, които недоброжелатели могат да използват, за да източат банковата ни сметка. Така те могат да се доберат до нашите имена, адрес, рождена дата и дори до имена на родители и домашни любимци. Всичко това може да увеличи драстично шансовете им за успех в разбиването на банковите ни сметки и съответно тяхното източване.
Видовете измами с кредитни карти и източване на банкови сметки могат да бъдат различни.
Първият е източване на кредитна карта без тя да е налична физически. Това става чрез използване на данните от картата за онлайн пазаруване и други дейности, които не изискват картата да бъде представена физически.
Вторият е когато картата е изгубена или открадната. Върху нея има достатъчно данни, за да бъде използвана за покупки онлайн, а ако е наличен и PIN кодът, от нея могат да се теглят пари и да се изполва и във физическите магазини.
Друг вид популярна измама е когато недоброжелателите използват откраднати или фалшиви документи, за да открият банкова сметка на наше име и да получат кредитна карта и дори заеми.
Четвъртият вид е когато нашите данни се използват от трети лица с цел да получат контрол върху банковите ни сметки. Съответно след това могат да правят всякакви транзакции, промени и дори да издават нови кредитни карти от наше име.
Кражба на карта при подновяване е друг често срещан метод за злоупотреби. Недоброжелателите крадат картата когато се изпраща от банката към нас, но преди да достигне до нас. След това я използват както намерят за добре, а в повечето случаи първоначално ние дори не подозираме какво се е случило с картата ни.
Кражби при теглене от банкомат. Те стават по добре известния по цял свят начин със скимиращо устройство. В близост до нас има човек, който следи за PIN кода ни, а в банкомата е поставено устройството, което разчита данните от картата ни. След това те се копират върху друга и с вече известния им PIN код, крадците могат да източат картата.
След като вече знаем схемите, идва моментът, в който да разберем и как да се предпазим.
Първото и най-важно нещо е никога да не даваме информация за банковата си сметка, кредитните карти и лични данни на трети лица лично или по телефона. Това важи и за всички сайтове и имейли, които ни изглеждат не особено достоверни. Също така трябва да се пазим в социалните мрежи, като най-добре е да заключим профилите си само за приятели или просто да въвеждаме възможно най-малко лична информация. Паролите в интернет пространството ни трябва да са достатъчно дълги и силни, като най-добре е да използваме различни пароли за различните сайтове.
Следващото нещо, което трябва да направим, за да се предпазим е да пазим своите PIN кодове. Хубаво е да ги сменяваме, т.е. да не са тези, които получаваме от банката с издаването на картите. Колкото по-дълги са те – толкова по-добре. Най-важното тук е да не ги пишем никъде или пък да ги казваме на когото и да било. Просто ги запомняме и след това винаги ги въвеждаме внимателно и скришно, за да не ги види някой. Никога не трябва да използваме един и същи PIN код за повече от една карта.
Що се отнася до защитата на компютъра ни, тя също е много важна, защото един вирус или хакване може да ни коства отново сигурността на финансите ни. За целта е добре да използваме добра антивирусна програма, а когато пазаруваме онлайн да следим внимателно къде въвеждаме данните на кредитните си карти. Най-сигурно е да използваме само доверени онлайн търговци и сайтове, но и тогава трябва да бъдем бдителни.
И последно, но не и по важност – трябва да следим редовно извлеченията по банковата си сметка и кредитните карти. Забележим ли нещо нередно, веднага трябва да се свържем с банката и да вземем мерки, за да предотвратим по нататъшни злоупотреби.
