Ако искате да ви смятат за добър работодател (а и да бъдете такъв), то осигуряването на добро заплащане, примамливи облаги, качествено и широкоскроено обучение и по-добри кариерни шансове за вашите подопечни са фактори, които задължително трябва да отбележите в тефтерчето си. И да ги приложите на практика, естествено.

Какъв е проблемът, като се има предвид, че това са просто 4-5 неща?

Ресурсите

Финансите, които биха се отделили за всичко това, може да се окажат непосилни за вашия джоб. В такъв случай какво може да направите, за да бъдете коректен и внимателен шеф?

Една дума, казва Джеф Хейдън* в своя статия в онлайн изданието за бизнес и предприемачество Inc.com. Самоуважение. За да наблегне повече на важността на коректното отношение към личността, Хейдън разказва една случка от своето ежедневие и теоретизира поуките от нея.

„Градът, в който живея, разполага с огромно разнообразие сред популацията си – което е учудващо поради факта, че е периферен мъничък град. Прииждащите имигранти преди най-често са търсели работа в селскостопанския сектор, особено в птицефермите и овощните градини. С течение на времето други чуждестранни граждани биват привлечени към градчето – било то поради наличието на семейни членове и приятели, или поради близостта с дадена група хора, споделяща общ език и култура. И така се стига до момента, в който в това селище имаме най-големия процент на ученици, чийто майчин език не е английският, в цяла Вирджиния.

Двама кюрди живеят под наем в една от къщите ми. Миналата година получиха предложение за работа – именно в птицеферма. Във връзка с това ме помолиха да отида с тях и да им помогна със „стандартните“ документи за наемане на работа, които те трябват да подпишат. „Стандартен“ значи нещо много по-различно за тези, които нямат за майчин език английския, мисля че е напълно ясно.

Оказа се, че формулярите са окей...но не и начинът, по който се отнасяха с тях. Както отговорникът по наемането, така и мениджърът по човешки ресурси бяха отвратителни в отношението си и постоянно се присмиваха на новопостъпващите.

За какво става дума?

Като пример мога да дам въпроса на един от кюрдите, който попита къде ще могат да се хигиенизират преди обедната си почивка. Отговорът на супервайзъра ме втрещи. Той гласеше, приблизително цитирано:

„Е, вие имате само 20 минути, за да обядвате, така че няма да имате време за нещо такова. Но не трябва да се притеснявате – със сигурност ще бъдете доста по-чисти, отколкото сте свикнали да бъдете там, откъдето идвате“.

И това е само един пример, а имаше още доста. Шокиран, по-късно се замислих, че никога не бих се отнасял с някого по такъв начин. И в това замисляне се роди просветлението ми, че всъщност аз съм се отнасял така със свои подопечни. Повдигал съм им тон, въртял съм очи, иронизирал съм ги, мятал съм някой и друг особен поглед, използвал съм сарказъм, който да ги осмее и да изпрати мен на някакъв всезнаещ пиедестал.

И знаете ли – твърде вероятно е и вие да сте правили същото.

Вижте, някои работещи хора не са уникално кадърни, не са страхотни. Някои са много далеч от това, не са толкова умни, или пък не са толкова старателни и мързелуват, или пък правят много грешки. Някои служители дори е по-добре да не бъдат част от вашата фирма поради неефективността си.

Но същевременно всеки от тях е човек и заслужава да се отнасяте с него като такъв – независимо от това какви качества проявява. Да премествате фокуса от представянето им в рамките на фирмената ви дейност към тяхната личност е просто грешно и удря по себеуважението им.

Кратък пример: Ако ми обясните за допусната от мен грешка, но лично, поверително, отправите ясно послание как да я поправя и да извлека поуки от нея, и аз ще забравя много бързо началното притеснение и свиване на самочувствието, което бих почувствал.

Ако обаче ме направите да изглеждам като пълен глупак, особено пред други хора, аз никога няма да забравя това. И понеже процесът е бил насочен към мен, а не към проблема, няма и да се поуча от него.

А себеуважението и уважението на другия към теб са същите като доверието. Веднъж загубят ли се, е много трудно да бъдат възвърнати.

Затова недейте да възприемате заплащането, възможностите или нещо друго като ядрото, което поражда чувството у служителите, че са ценени и уважавани. Такъв тип възнаграждения естествено влияят и стимулират подопечните ви...Но нищо не е толкова важно, колкото уважението. Ако се отнасяте лошо с тези хора, каквото и да правите, както и да ги обезпечавате финансово и кариерно, няма да махнете следите от намаленото себеуважение и унижението.

След като се прибрахме, попитах един от кюрдите, на които осигурявам наем, дали случилото се е нещо странно за него. Той погледна надолу и замълча за няколко секунди. След това вдигна очи, погледна ме, и каза:

„Тук ни разрешават да имаме работа...Но не ни разрешават да имаме достойнство“.

Това е. Най-важното нещо, което трябва да осигурявате на вашите служители не е просто работа, а самоуважение. Трябва да им давате това чувство за собствено достойнство, без което никой не може. А това...това всъщност е най-лесното нещо, което можете да направите, наистина.

*Джеф Хейдън е автор на повече от 30 книги, 4 от които са се класирали на първо място в списъка на онлайн магазина Amazon.com с бестселъри. Занимава се с теоретизация и консултиране в сферата на лидерството, бизнеса и технологиите.

Тази статия ви хареса? Станете фен на страницата на Еcon.bg във Facebook, за да следите всичко най-интересно за икономиката, предприемачеството, кариерата, личните финанси, политиката и обществото!