Правилното мислене като определящо за развитието на кариерата ни е позната тема, любима на бизнес анализатори и експерти, изучаващи човешкото поведение в работната среда. Всички анализи се стремят да сведат цялата разгърната психология за успеха на служителите и мениджърите до кратък списък с прости и лесни за възприемане и следване правила.
Econ.bg попадна на точно такъв списък от фундаментални схващания, които пречат на професионалното ни развитие. Хората, подвластни на тези убеждения, имат по-малко енергия за работа и срещат трудности в постигането на собствени успехи. Не бъдете един от тях, съветват от Inc.com.
Според изданието Старозаветните книги са едно от най-добрите бизнес издания, писани някога. Един от пасажите на Соломоновите притчи формулира много добре механизма, на който се основава това, което имаме предвид: "Каквито са мислите в душата му - такъв е и той (човекът)" (23:7). Точната преформулировка в случая е: "Правилното мислене прави човек по-успешен".
Представяме ви петте мисли, които не трябва да допускате в главата си. Убедете се, че не се ръководите от нито едно от тези схващания:
1. Стойността ми се определя от това какво хората мислят за мен
Ето я първата грешка, която ни спъва, макар да сме наясно, че не трябва да я допускаме. Много често хората са склонни да се самоопределят от светлината, в която предполагат, че ги виждат техният шеф, техните колеги, роднини и приятели. Ако сме убедени, че обкръжението ни мисли лошо за нас, ни липсва самочувствието, което ни е необходимо, за предприемем реални действия в посока успех.
2. Миналият ми лош опит определя неуспеха на бъдещите ми начинания
Когато професионалният ни опит е свързан с множество провали, ние сме склонни да смятаме, че успехите ни са непостижими. Постепенно това ни демотивира и отчайва, което пък ни кара да избягваме ситуации, в които има риск от провал. И тъй като всяка голяма цел предполага поемането на голям риск, това ни прави неспособни да постигнем значими успехи.
3. Съдбата ми се ръководи от свръхестественото
Някои хора вярват, че социалният им статус и дори човешкият им потенциал зависят от късмета, съдбата или някаква божествена намеса. Да изчерпваме възможностите си със своите вярвания носи риска да сме пасивни и неинициативни, чакайки късметът да промени случващото се с нас.
4. Емоциите ми отразяват точно обективната действителност
Друго погрешно схващане е, че всички наши емоции са повлияни от събитията извън съзнанието ни. В действителност те са определени единствено от начина, по който възприемаме случващото се около нас и от значението, което му придаваме. Погрешното тълкуване на обвързаността между субективните ни емоции и обективната действителност е капан, който не ни позволява да разглеждаме събитията под ъгъл, различен от нашата гледна точка.
5. Трябва да се целя към съвършенство
Понеже съвършенството е недостижима цел, хората, които си я поставят, се обричат сами на разочарование. Перфекционистите предпочитат да винят света (и всичко в него) за неуспехите си, вместо да направят това, което е необходимо, за да постигнат необикновени резултати. Ето защо, „успешен перфекционист“ е оксиморон.
