Във връзка с активния сезон по приготвяне на зимнина Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) представи няколко потребителски съвета.

Ето ги и тях:

• Плодовете и зеленчуците да се закупуват от сигурни и регламентирани доставчици и търговски обекти, където се контролира съдържанието на пестициди, нитрити и нитрати.
• Основен компонент при приготвянето  на зимнина е използването на оцет. За целта е необходимо да се знае, че има два вида оцет: синтетичен и натурален. Синтетичният е непригоден за приготвянето на зимнина. Разпознаването е по  наименованието на етикета - само надпис "оцет” е синтетичен, а обозначението "винен" или "ябълков" означава, че е приготвен по класически метод и е подходящ за използване.
• Съществуват два основни метода за приготвяне на зимнина – чрез стерилизиране или използването на консерванти. Най-често използваните консерванти са солта и натриевият бензоат, които запазват за няколко месеца качествата на консервирания продукт.
• За получаването на качествена и дълготрайна зимнина трябва да се спазва добра текуща хигиена – от измиването на суровите плодове и зеленчуци, недопускане вторично замърсяване по време на приготвянето на продукта и използването на чист амбалаж и здрави капачки. На всички етапи от приготвянето да се използва само питейна вода.

Нашите колеги от Fitwell.bg преди време пък описаха за своите читатели 7-те ползи от това да похапваме ферментирали храни (каквито обикновено са тези, които подготвяме за зимнина). Ето ги тях:

• Ферментиралите продукти подобряват храносмилането. Представете си ферментацията като "предхраносмилане" на продуктите. Сурово ферментиралите продукти са богати на ензими, което допълнително улеснява работата на тялото. Ензимите са необходими за разграждането на храните в стомашно-чревната система. С напредването на възрастта, ензимната секреция на тялото намалява и имаме нужда от колкото е възможно повече "външни" ензими.
• Ферментиралите продукти подобряват усвояването на хранителни вещества от храната. Което означава, че ще сме в състояние да извличаме много повече ползи от същото или по-малко количество калории. Освен това, процесът на ферментация неутрализира и някои антинутриенти в храните, които възпрепятстват абсорбирането или дори извличат витамини и минерали от организмите ни.
• Ферментиралите продукти възстановяват чревната ни флора. В нас живеят множество "добри" бактерии, които са от съществено значение за нашето здраве. Редица болестни състояния като непоносимостта към лактоза и глутен, нередовен стомах, алергии, астма и др. се свързват с недостига на тези микроорганизми в стомаха ни.
• Ферментацията намалява съдържанието на захар в храните. Може би не знаете, че бактериите, които причиняват ферментацията всъщност се хранят със захар. Колкото по-ферментирал е един продукт, с толкова по-ниско съдържание на въглехидрати е той.
• Ферментацията е в състояние да увеличи съдържанието на витамини в млечните продукти. Съществуват изследвания, които разглеждат различните нива на фолиева киселина, други важни  витамини от В-групата, рибофлавин и биотин в зависимост от начина, по който ферментират млечните продукти.
• Ферментиралите продукти са по-трайни. Киселото мляко издържа по-дълго време от прясното. Това е и причината, поради която ферментирането е един от основните методи за приготвянето на зимнина.
• Ферментацията подобрява вкуса на храната. Това е доста субективно, но почти със сигурност имате поне един любим ферментирал продукт.