След 8 ноември руският енергиен гигант Газпром ще започне да запълва хранилищата на природен газ в Европа. Това може да доведе до по-благоприятна ситуация на пазара, коментира руският президент Владимир Путин. Много европейски правителства са притеснени, че растящите цени на изкопаемите горива и по-малките количества газ в хранилищата ще доведат до криза през зимата.

Президентът на Русия Владимир Путин разпореди на президента на контролирания от Кремъл гигант „Газпром“ Алексей Милер да започне пълненето на хранилищата на природен газ в Европа, след като запълни собствените резерви. Това може да се случи след 8 ноември.

„След като приключите работата по запълване на хранилищата на газ в Русия до 8 ноември или на 8 ноември, трябва да започнете да планирате увеличаване на количествата в хранилищата в Европа – в Австрия и Германия. Това ще даде възможност за надеждно и ритмично изпълнение на вашите договорни задължения, да доставяте на европейските партньори природен газ през есенно-зимния сезон. По този начин ще се създаде по-благоприятна ситуация на европейския енергиен пазар“, заяви президентът на Русия, Владимир Путин.

Милер каза, че „Газпром“ ще достигне планираните нива от над 72.6 милиарда кубични метра газ във вътрешните хранилища до 1 ноември и ще приключи напълно запълването на запасите до 8-ми. Пазарите на синьо гориво в Азия и Европа достигнаха космически стойности тази година, като цената на газа от нидерландския газов хъб скочи с 365% от началото на годината. Причината бяха изчерпаните запаси и нарасналото търсене.

Междувременно ЕС ще предостави помощ на Молдова от 60 милиона евро за преодоляване на последиците от енергийната криза. Това стана ясно след среща на председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен с молдовския премиер Наталия Гаврилица. Средствата трябва да позволят на бившата съветска република да купува газ от алтернативни доставчици. Кишинев обмисля закупуване на газ от Полша и Нидерландия. „Газпром“ заплаши Молдова да прекрати доставките след ноември, ако не бъде подписан нов договор и страната не изплати задълженията си, възлизащи на 709 млн. долара.