В началото

За да разкажем напълно историята на изпадналия в затруднение телеком "Виваком”, трябва да се върнем в началото на 90-те години на XX век. Тогава след разделянето на "Български пощи и далекосъобщения" ЕООД се създават 2 нови дружества - "Български пощи" ЕООД и "Българска телекомуникационна компания" ЕАД (БТК).

Учреденото с решение на Министерския съвет акционерно дружество има национално мрежово покритие и разполага с монополно положение на пазара при повечето от предоставяните услуги. Компанията обслужва 90% от международния трафик на страната и е водеща в интернет пазара с дял от над 60% при предоставяне на интернет достъп. Положението остава непроменено до средата на 90-те години, когато като частно акционерно дружество е основан "Мобилтел”.

Промяна и приватизация

По време на мандата на правителство на НДСВ (2001-2005 г.) е взето решение за приватизация на държавната компания. Като част от сделката се случват няколко неща:

През юни 2004 г. българското правителство финализира продажбата на 65% от капитала на БТК на „Вива Венчърс Холдинг” - дъщерна компания на американския частен инвестиционен фонд Advent International. През януари 2005 г. българската държава стартира публичното предлагане на остатъчния пакет от акции и 34.78% от капитала на компанията (2,869,573 акции) на Българска фондова борса - София.

Цената на първоначалната сделка е над 200 млн. евро. Зад договореността, която в следващите няколко години ще стане обект на много спорове, стои исландският милиардер Тор Бьорголфсон. Той действа чрез компанията си "Новатор Телеком България" Лтд., която е регистрирана на Британските Вирджински острови.

При сключването на сделката тогавашният вицепремиер и министър на транспорта Николай Василев заяви, че това е най-голямата сделка в историята на приватизацията у нас, с която правителството на НДСВ и ДПС изпълнява един от най-големите си програмни ангажименти. Недоволство от засегнатите конкурентни страни обаче не липсва - както от страна на "М-тел", така и на бъдещия коалиционен партньор на НДСВ - БСП. Продажбата е наричана дори "далавера за милиони".

Комисията за регулиране на съобщенията издава лиценз на БТК за изграждане на мобилни далекосъобщителни системи от трето поколение по стандарт UMTS*, клас Б (2x5+5 MHz). Разрешението е за срок от 20 години, а лицензионна такса е в размер на 42 млн. лв. То става факт още преди финализирането на продажбата.

През следващата 2005 година компанията закупува първия мобилен оператор в България – „Мобиком”. Той поддържа остарелите в края на XX век мобифони.

Новият мобилен оператор "Вивател" (известен като "БТК Мобайл" – бел. авт.) става факт през есента на 2005 г. Той използва получения от БТК лиценз и става трети GSM оператор в България след „М-тел” и „Глобул”. В началото новата компания предлага единствено GSM покритие. По-късно стартира и UMTS мрежата на оператора.

Вторият собственик

Спокойствието в бившата държавна компания продължава по-малко от 2 години. В началото на 2007 година, когато на власт вече е правителството на Тройната коалиция, Бьорголфсон решава да продаде дела си. Като потенциални купувачи са сочени частният фонд Mid-Europa Partners и американските TPG и Warburg Pincus, които се обединяват за обща оферта, както и Turk Telekom и турския мобилен оператор Turkcell (TKC). През май в наддаването се включва и американският застрахователен гигант AIG чрез своя клон AIG Investments. Акциите, които се предлагат, са оценени на между 1.7 и 1.9 млрд. евро.

В крайна сметка надпреварата печели американският гигант чрез дъщерното си дружество AIG Capital Partners Inc. За 65% от компанията са платени 1.08 млрд. евро на БФБ-София. Европейската комисия одобрява сделката през месец май същата година. Според мотивите на експертите продажбата няма да наруши свободната конкуренция на европейския пазар. След като одобрението става факт през осмия месец на 2007 г. са прехвърлени и още 25% от телекомуникационната компания на същия собственик. Цената на сделката е около 386 млн. евро.

Ново име и структурни промени

През месец януари 2009 г. БТК обявява вливането си във "Вивател". Процедурата започва в края на септември 2008 г. след решение на Общото събрание на акционерите на БТК. Сред поставените цели за промяната е оптимизирането и подобряването на ефективността на управлението.

През месец септември същата година става факт новата търговска марка – "Виваком". Сред мотивите за промяната са посочени подобряването на ефективността на управлението, оптимизирането на разходите и осигуряване на устойчив ръст.

Скандали и спорове

Около сливането на БТК и "Вивател" на преден план излиза и "златната акция” на държавата (известна още като преференциална акция от втори клас - бел. авт.). С нея правителството на Тройната коалиция се опитва да спре продажбата на предприятието за разпространение на радио и телевизионен сигнал – Национално управление „Радио и телевизионни системи“ (НУРТС). Намеренията на държавата не успяват да бъдат реализирани и "Виваком" се разделя със своите 50%.

Що се отнася до "златната акция” – тя остава притежание на държавата. В началото на 2010 г., когато на власт вече е правителството на ГЕРБ, тогавашният министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията Александър Цветков се обявява за ревизия в дружеството. Като причина за искането е посочено заключението на частна консултантска компания, според която "Виваком" е била източвана "безогледно".

Всичко това се случи на фона на очакванията преференциалната ценна книга да бъде продадена още през 2009 г. за 1 лев. Благодарение на специалните права, които акцията дава, държавата успява да накара собствениците на БТК да отделят имотите в самостоятелна компания и те да бъдат разпродадени.

В периода 2008-2012 г. споровете между "Виваком” и другите два мобилни оператора не спират. „М-тел” и „Глобул” непрекъснато обвиняват наследника на държавната компания, че злоупотребява с монополно положение на пазара на фиксирана телефония. Двете компании се обявяват и против сливането на БТК и „Вивател” и посочват, че промяната е „в противоречие с правилата на Европейския съюз и в разрез с европейските практики”.

Сред спорните теми е и преносимостта на номера от фиксирани мрежи. От „М-тел” в края на 2009 г. обявяват, че "Виваком” възпрепятства абонатите, които искат да прехвърлят телефонния си номер към друг оператор, като не приема заявления за преносимост във всички свои магазини. От третия мобилен оператор отговарят, че са „за” това процедурата по пренос на номера да бъде опростена.

През 2011 г. повод за нови взаимни нападки става решение на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), която потвърждава, че мрежата на наследника на държавната БТК е най-добрата от трето поколение у нас. От антимонополния орган посочват, че решението се базира на независимо изследване, поръчано от трите оператора и на официални данни, предоставени от Комисията за регулиране на съобщенията (КРС).

„Глобул” отговарят, че рекламата на „Виваком” противоречи на добросъвестните търговски практики и заблуждава потребителите. Първият мобилен оператор от своя страна заявява директно, че ще си търси правата в съда.

Наддаване, слухове и все още неясно бъдеще

В началото на 2012 г. в публичното пространство започнаха да се спрягат имената на няколко компании, за които се счита, че искат да купят българския телеком. По това време се разбра, че компанията е изпаднала в сериозни финансови затруднения и има да обслужва големи задължения, което е и причината тя да търси нов собственик.

Aвстрийският вестник Die Presse съобщи в началото на януари, че собственикът на "М-тел" Telekom Austria (TA) проявява интерес към наследника на държавния телеком БТК. Интерес има и от страна на банкера Цветан Василев, посочи австрийското издание. Пред агенция Reuters пък изпълнителният директор на най-големия турски мобилен оператор - Turkcell, заяви апетитите на управляваната от него компания към "Виваком". В края на февруари от TA обявиха официално, че се отказват от плановете си за закупуване. Като причина за решението главният изпълнителен директор на „М-тел“ Андреас Майерхофер посочи големите задължения на наследника на БТК, които достигат 1.65 млрд. евро. Според него те са "сериозно изпитание за всяка компания, която би пожелала да я закупи".

На 1 март се състоя пресконференция, по време на която беше представен VTB Capital АД - клон на инвестиционното звено на руската държавна Външнотърговска банка (ВТБ), който се открива у нас. По време на събитието главният изпълнителен директор на VTB Capital Атанас Бостанджиев обяви, че за момента компанията няма няма планове за нови придобивания или за закупуване на специални активи. Въпреки проявеното желание за изчакване преди да бъдат реализирани каквито и да било придобивания, все пак беше оставена възможност за евентуална реализация, "ако има конкретни интересни сделки или възможности". По повод евентуално закупуване на изпадналия в затруднение телеком "Виваком" беше обяснено, че възможността се разглежда, без да бъдат дадени повече подробности.

Впоследствие обаче агенциите Reuters и Bloomberg разпространиха информация, според която VTB Capital и българската Корпоративна търговска банка са подали съвместна оферта за покупката на "Виваком" пред консултанта по сделката - инвестиционната банка Morgan Stanley. По този повод Бостанджиев коментира: „Сделката за „Виваком” ни интересува в качество в качеството ни на финансов инвеститор. Подадохме предварителна оферта и активно участваме в процеса, който се управлява от Morgan Stanley”. Главният изпълнителен директор на VTB Capital очаква до месец да има "някакво развитие”, макар че процесът по сделката е доста сложен.

Срокът за подаване на обвързващи оферти за телекома изтече на 27 февруари, но негласно е удължен само за един кандидат - чака се обвързваща оферта и от Turkcell, който всъщност е единственият стратегически инвеститор, който иска да купи телекома. Във Financial Times беше съобщено, че турският телеком се готви да направи редица придобивания на международните пазари и разполага с над 3 млрд. долара за тази цел.

В надпреварата изпъква и името на трети участник - инвестиционна компания Pamplona Capital Management. Според запознати обаче предложението им би било оценено като по-неатрактивно от първите две.

Какво крие бъдещето за наследника на БТК за момента не е ясно. Компанията очевидно все още е привлекателна за чуждестранните инвеститори, особено заради фиксираната й мрежа. Евентуална сделка обаче би била трудна.

*UMTS (на английски: Universal Mobile Telecommunications System - Универсална мобилна телекомуникационна система) е една от мобилните технологии трето поколение (3G). Една от целите й е мултимедия навсякъде. Сред останалите са: широколентов достъп, вграждане на услуги, пакетен достъп, различни скорости на предаване и др.