Омбудсманът ще се избира с явно, а не с тайно гласуване, и ще получи повече правомощия. Едно от тях е, че ще може да дава препоръки до Министерския съвет и Народното събрание за подписване и ратифициране на международни актове в областта на правата на човека. Това прие окончателно парламентът, след като подкрепи на второ четене измененията в Закона за омбудсмана.

Гласуването мина без дебати като депутатите от всички партии бяха "за" промените. Единственото изключение бе с текста за начина на избиране на омбудсмана. Депутатът от БСП Жельо Бойчев заяви, че той и съпартийците му не подкрепят идеята за явен избор. Според тях това ще доведе до това, че подкрепян от опозицията кандидат да не получава поста. По думите му сегашният омбудсман - Мая Манолова, нямаше да бъде избрана при явен вот, а тя е добър омбудсман. Освен това се променят "добри парламентарни практики", допълни Бойчев.

Въпреки това разпоредбата бе подкрепена от мнозинството, а 30 бяха "против" и толкова се въздържаха.

Иначе с промените се въведе възможността предложение за избор на омбудсман да могат да правят не само народните представители и парламентарните групи, но и юридически лица с нестопанска цел. Запази се правилото избран за омбудсман да се счита кандидат, получил гласовете на повече от половината депутати. Зам.-омбудсманът пък ще се избира от Народното събрание месец след избирането на омбудсмана по негово предложение.

Към изискванията за заемане на длъжността на обудсмана и заместника му бе добавен и предишен опит в областта на правата на човека.

Освен това омбудсманът ще се застъпва за гражданите и когато правата им са нарушени от частни субекти, а не както досега само от държавни органи. Омбудсманът не само ще защитава, но и ще насърчава основните права и свободи.