Множество реклами, партньорства и интервюта. Редица изявления и кратки видеа. И всичко това преди да сте чули и една секунда от новата песен. Ето така се прави музикалният бизнес напоследък.

Днес обаче Бионсе разби тази изключително досадна практика, пускайки новия си албум директно в iTunes. Без PR акции и без досадни съобщения до медиите, които единствено изнервят публиката.

Самата певица заявява, че обичайната практика й е „доскучала“ и има толкова други неща, които свързват изпълнителите и техните фенове, разказва британското издание "Гардиън".

Бионсе далеч не е единствената, прибегнала до тази "антимаркетингова" стратегия. Новият албум на Дейвид Бауи „The next day” се появи от нищото през януари, a My Bloody Valentine публикуваха последната си компилация директно на интернет страницата на групата, без никакви промоции и представяния.

Във всеки един от случаите обаче става въпрос за изпълнители с много голяма фенска база. Тя има своя собствена гравитационна среда и им позволява да се отклонят от машината, наречена връзки с обществеността.

В миналото PR-ът се използваше като филтър между звездата и публиката, позволявайки на една перфектна версия на изпълнителя да достигне до неговите фенове. Когато обаче социалните мрежи ни завладяха и ни позволиха сами да създаваме други версии на собствената си личност, PR започна постепенно да се разпада, пише изданието.

Звездите успяха сами да създадат своя марка за и от себе си-факт, който се оказа изключително вълнуващ за феновете, но твърде проблемен за PR компаниите и звукозаписните студия.

С все по-нарастващата доминация на директният стрийминг и продажбите по интернет, разпространението е толкова лесно, че можем да го сравним с купуването на пространство на сървър. В същото време социалните мрежи позволяват новините да достигат до публиката толкова бързо, че посредник вече не е необходим.

Примери за този феномен можем да видим и в телевизията, където компании като Red Bull и Vice се превръщат в разпространители на собствените си продукции и не се нуждаят от големите телевизионни мрежи.

Истината в крайна сметка е, че трябва да се радваме на тази революция, защото става въпрос за същия импулс, който кара някоя малка гаражна пънк банда да издава сама дисковете си-поставяйки изкуството на първо място, а комерсиалното-на второ.