След като в първата част на настоящия материал се осведомихме за лунатичния ход на петролен брокер, оползотворения грешно математически гений и спекулативната смелост на Джордж Сорос, е време за втората порция идеи, подпомогнали сриването на някоя и друга икономика. Отново наш пътеводител ще бъде сайтът Cracked.com, който оформя почетната тройка на своебразната класация.
Почетен бронзов медал за: Уилям Патерсън.
Кой е той: Амбициозен банкер, който е искал да завземе една от най-ценните територии за времето си.
Какво е
направил: Изхарчил е безвъзвратно една пета от финансите на Шотландия, с което доста е спомогнал за сливането на Шотландия с Англия, за да се оформи масивът на
Великобритания.
Малката, но доста апетитна ивица, която свързва Северна и Южна Америка – там, където в момента се намира Панамския канал, е била (а и още е), една от
най-значимите стратегически територии на света. В крайна сметка,
освен ако някой недалновиден човек няма влечение към обхождането на цял континент по море, търговията между двете Америки се е осъществявала именно през тази малка ивица. Ако сложиш ръка върху нея
и осъществиш строг контрол, можеш да се облегнеш удобно назад и да наблюдаваш стратегическото си превъзходство преспокойно.
Точно това смятал да направи и Уилям Патерсън, който решил, че е абсолютно трезвомислещо да основе колония на въпросната територия и така Шотландия да я завземе. И без това страната била ударена от доста силна икономическа криза и някак трябвало да стабилизира позициите си...
Слушайте, завземаме това и всичко е наред. Обещавам! Само ми дайте 400 хилядарки. Снимка: Wikimedia.org
Идеята на Патерсън привлякла огромни инвестиции. Водещите богаташи на шотландското общество отделили общо 400 хиляди паунда стерлинги, и, ако случайно това не ви говори много за Шотландия преди няколко века – ами, говорим си за една пета от всички налични пари в шотландската икономика по онова време. Ако все още не сте убедени и скептични, нека го поставим така: това е общо-взето все едно някой стабилен американски инвеститор да инжектира 400 милиарда долара в налудничава идея, която не се знае как ще се развие.
И така, през месец юли на далечната 1698 година, Патерсън, заедно с жена си, децата си и други шотландци пристигнали в Обетованата за шотландската икономика земя, издигнали крепост, сложили някое и друго оръдие и решили, че нещата са уредени и Шотландия е новият икономически гигант.
Естествено, нещата били доста по-сложни от това. Хората започнали да умират поради жежкия климат и тропическите болести, а транспортирането на доставки от Майка Шотландия, както се очаква, било доста бавна и непостоянна работа. В крайна сметка, колонизаторите се оттеглили, след като самият Патерсън за малко не умрял от треска.
Шотландските управляващи обаче си нямали никаква идея, че техните смели завоеватели се връщат обратно с увиснали носове, и изпратили нови 1200 души и четири кораба. Новите конкистадори с шотландски поли открили два доста неприятни факта – единия, че предишните им „колеги“ са драснали обратно и другия, доста по-проблематичен – че испанците са разбрали за амбициите на Патерсън и са пратили флот, който да посрещне новите посетители с множество залпове.
Крахът на мисията оставил Шотландия още по-оскотяла откъм ресурси и в крайна сметка няколко години по-късно страната се прикачила към Англия, като част от причините за това бил именно неуспехът на Патерсън. Ако легендарният борец за независимост на Шотландия Уилям Уолъс е можел да се завърне към живите, сигурно е щял да бие няколко шамара на Патерсън или просто да го удуши.
Сребърният медал е отреден за доносника, който с един удар ликвидирал LSD продукцията
Кой е той: Доносникът се е казвал Гордън Скинър. Истински значимото лице обаче е химикът Уилям Пикард, който произвеждал горе-долу цялата световна продукция на синтетичния наркотик LSD. Не къде да е, ами в ядрен бункер. Докато не го хванали, естествено.
Какво е направил: Благодарение на доноса на Скинър 90% от световната продукция на LSD просто изчезнала с един замах.
Докато метаамфетамините са лесни за производство, то при LSD си говорим за доста по-обиграно и деликатно производство. Нужна е доста добра и скъпа лабораторна екипировка, дълбоки познания в областта на химията и субстанции, които не можете да откриете заровени сред плюшените играчки в гаража си. Реално, за производството на LSD винаги са отговорни ограничен брой хора, комбиниращи познания с нужния инструментариум, за да "надрусат" качествено желаещите.
Между 1991 и 2000 година за по-голямата част от LSD продукцията е отговорен уважаваният химик Уилям Пикард. Бивш директор по изследванията в Калифорнийския университет Бъркли и бивш заместник-директор на Програмата за изследване на наркотици в Лос Анджелис, Пикард изпитвал буквално страхопочитание към LSD наркотика.
Химикът решил да обедини усилия с богатия дилър на трева Гордън Скинър. Скинър използвал значима част от финансите си, за да осигури ядрен бункер, в който двамата съвместно да произвеждат LSD. Докато Скинър бил привлечен от идеята за една хипи-утопия и посвещение в масовата LSD продукция, то Пикард също бил ентусиазиран от възможността да произвежда стабилно количество наркотик, но и имал интерес поради обещанието на партньора си да се инвестират няколко хилядарки за изследване на психеделичните вещества в Харвард.
Преди да започне осъществяването на грандиозния план обаче, Скинър се оказал разорен. В крайна сметка, той отишъл на казино и там бил арестуван – въпреки уверенията му пред охраната, че всъщност е агент на Интерпол. С две думи – Скинър далеч не бил от умните и нормални хора. Пикард също осъзнал това, след като разбрал за станалото, и побързал да се изнесе от бункера. Скинър обаче изпял всичко още в момента на задържането си и полицията пресрещнала химика и го арестувала, като конфискувала екипировката и нужните съставки за шокираща доза LSD, които той бил помъкнал със себе си.
Чакайте, аз съм агент на Интерпол. Не, не, не разбирате... Добре де, оставете ми поне да си довърша играта на блек джек, става ли? Снимка: Wikimedia.org
Пикард отнесъл една стабилна доживотна присъда, а според правителствените анализи, задържането му било фатално за LSD индустрията по това време, намалявайки производството с 90%. Самият Скинър бил освободен, естествено, след като му било казано да продаде бункера и да не се навърта около него.
Лидерът в класацията: Аугустус Хайнце, унищожил американската икономика
Кой е той: Предприемач, собственик на няколко медни рудника в щата Монтана, който решил да следва план за бързо забогатяване.
Какво е направил: Цените на фондовата борса паднали с 50% и едва не заличили американската икономика.
От време на време се появява човечец, който е толкова добър в призванието на живота си, че всичко друго, с което се захваща, е пълен провал. Това важи с пълна сила за Аугустус Хайнце, който бил доста добър като барон на търговията с мед, но отвратително некадърен като банкер.
През 1906 година Хайнце решава все пак да се пробва при търговията с валута. Американска валута. За известно време нещата вървели общо-взето добре за Аугустус, като той успял да се вгради в банковата система и да се запознае с механизмите на функционирането ѝ. След това обаче в мозъка му – и мозъка на брат му Ото, се появила идея, която била покъртително глупава.
Каква била тя? Ако си спомняте, в първата част говорихме за схемата на „къси продажби“. Е, доста хора продавали късо акции от минната компания на Аугустус, и двамата решили – ами, нека поправим това. Още по-лошо – те решили, че трябва сами да поправят това явление и започнали да изкупуват сами акциите си. Така те предполагали, че ако държат всички акции в себе си, всеки ще трябва да купува не от кой да е друг, ами от самите тях.
Е сега ще видят те един монопол...Пълен мед! Не, наистина, буквално.
Идеята проработила. За един ден. Акциите им започнали с цена 39 долара и стремително се покачили до 60 долара на следващия ден. Това, което не отчели правилно обаче тези двама братя, било, че количеството акции било доста по-голямо и всъщност продавачите „на късо“ все пак можели да си осигурят акции от други източници. Освен това всички схванали какво правят двамата Хайнце и започнали да контрадействат. Така цената паднала с 85% до едва 10 долара за акция и братята фалирали. Колапсът на компанията им имал сходен ефект през 1907 г. на този, който фалитът на Lehman Brothers имаше за кризата през 2008 година – тоест, доста голям.
Верижната реакция, произлязла от този истински провал, била наречена Паниката през 1907 година, а Нюйоркската фондова борса се сринала с 50% в сравнение с равнището си от предишната година. Множество банки и предприятия чисто и просто „обърнали коремите нагоре“ и прекратили дейността си.
Тази статия ви хареса? Станете фен на страницата на Еcon.bg във Facebook, за да следите всичко най-интересно за икономиката,
предприемачеството, кариерата, личните финанси, политиката и обществото!