Новата 2013 г. е юбилейна за подземната железница на британската столица Лондон, която в началото на януари отпразнува 150 години от пускането на първите си влакчета. Така в далечната 1863 година светът става свидетел на раждането на нов вид градски транспорт, който оттогава победоносно шества в европейските и световните градове.
Специално за юбилея Лондонския метрополитен – компанията, която поддържа метрото, подготви историческо пътуване с локомотив с парен двигател на повече от 100 г., който пътуваше от станция до станция.
Събитието с участието на кмета на британската столица Борис Джонсън даде старта на серия от инициативи, с които ще бъде отбелязана годишнината на най-старото метро в света.
Реставрираният парен локомотив пропътува линията Кенсингтън – Мургейт, като премина и през части от линията "Метрополитън лайн“, която датира от далечната 1863 г.
В онези години метрото (или Tube, както го наричат лондончани) се е движело по една-единствена линия с дължина 5,6 км, която свързвала "Падингтън стейшън“ в Западен Лондон и улица Фарингтън в центъра на града.
Официалното решение за строеж е взето от британския парламент осем години по-рано – през 1855 г. То идва в отговор на тежката транспортна криза, засегнала имперски Лондон. В онези години улиците на столицата на световната свръхсила са тесни, криволичещи и претоварени от конски впрягове, които образували големи задръствания. Макар че по онова време вече имало добре развити железопътни линии, те не вършели работа за градския транспорт, тъй като били в околностите на града и не влизали в централните му зони.
Снимка: Transport for London
Най-елегантното решение на проблема било да се прокопаят канали с необходимата дълбочина, които след това да бъдат покрити, образувайки първите тунели на метрото. Новият метод за придвижване в Лондон се оказал толкова успешен, че само 4 години след пускането в него вече пътували по 40 хил. души всеки ден.
Снимка: Transport for London
През годините подземната железница на Лондон се разширявала с прокопаването на нови и нови линии до днес, когато общата дължина на линиите достига 402 км (45% от които са подземни). Влакчетата, които се движат по тях и спират на общо 270 спирки, са способни да превозят близо 1,2 милиарда души годишно.
С повече от 3 млн. души, които използват подземната железница дневно, днес метрото на Лондон е най-значимата пътна инфраструктура в Обединеното кралство и четвъртата по големина в света след подземните железници на Сеул, Шанхай и Пекин. Впечатляващ е и фактът, че с лондонското метро пътуват толкова хора, колкото с цялата влакова мрежа във Великобритания.
Снимка: Transport for London
Една от паметните дати за лондонското метро е 1890 г., когато в употреба влиза първият електрически локомотив на германския концерн Siemens и по този начин предвещава края на парния локомотив.
Друг паметен период за „тубата“ е в годините на Втората световна война. Тогава освен да превозва пътници, метрото спасява живота на мнозина лондончани, тъй като се оказва едно от най-сигурните бомбоубежища в британската столица. До края на войната хиляди лондончани прекарват най-тежките атаки на нацистките самолети в подземните станции на метрото.
Тази статия ви хареса? Присъединете се към Еcon.bg и във Facebook, за да следите всичко най-интересно за икономиката, предприемачеството, кариерата, личните финанси, политиката и обществото!
