А-а-а, сетих се – тази сутрин проявих особена съобразителност и умения, намушквайки се в рамките на 1,9 м (при кола 1,74 м – постижение, нали?) запушвайки един микробус (не ме гледайте накриво, оставих си визитка, а и офисът ни е на 15 метра) и все пак оставяйки място на местното (на Лозенец) воинство от джипове да преминава спокойно, дори ако джипът е Hammer, каран от 21-годишна руса кака.

Отплеснах се. Вървя си към колата и се сещам, че сутринта нещо ми се разтрака отпред вляво, някой тампон на носача или накрайник – определено няма да е каре, защото карето тропа в завой, а не на дупки. Пак се отплеснах. Дупки! Определено има доста по „улиците” в София. А и не само в София.

Ама какво им дреме на онези с джипките за дупките. Още повече, че джипката си е по-лесно да я качваш на тротоара, а както стана ясно за обстановката с паркирането по-горе, това дава сериозно конкурентно предимство.

Намерих си колата. Откакто преди години се разделих не по мое желание (разбирай – откраднаха ми) с един автомобил, всеки път с известна доза несигурност подхождам към този момент, дори и да е на 15 метра от офиса. Качвам се и паля, като вече психически съм подготвен за пътуването (цели 6 км), което ще ми отнеме между 45 и 120 минути, в зависимост от пътната обстановка, времето и не на последно място, неочакваните решения на Софийска община да затвори тази или онази улица за ремонт. За неопределен период от време.

Днес обаче има и друг фактор. Боклукът! Той е навсякъде – на земята, около кофите, където няма кофи, във въздуха, в локвите, в шахтите, върху колите, по дърветата, по покривите… Боклукът… както казват, е епичен. Днес ще го изчистят (едва ли, ама така продължава по- в духа на стихотворението), утре друг ще го смени и… толкоз. Какво тук значи някакъв си Вълк. А после идват червеите – и тези, дето ги виждаме, и синът ми много ги харесва. И онези, дето не ги виждаме, ама са доста по-вредни и ни изяждат отвътре.

Пак се отплеснах. Та за боклука – заради него някои улици са леко постеснени, ама ние в София сме си професионалисти, това няма как да ни притеснява.

Карам си, и си слушам радио. Разбирам, че ще участваме в световната екокампания "Часът на Земята". Че как - ние сме първи пушки по въпросите с уважаването на екологията – даже две от торбичките, дето летейки ми се блъснаха в предното стъкло, бяха от онези новите, дето се разграждат за 2 години вместо за 150. То затова явно няма какво да им се притеснявам, че си летят свободно – все пак ще се разградят в съвсем обозримо бъдеще.

Успявам да се справя за 40 минути, даже 35. Ама прилагам уменията, които съм си изработил за максимално бързо минаване на 3 ключови места – до Южния парк, на Аптека, и на Руски паметник. При това без реално да нарушавам правилата за движение, и почти не преча на никой от останалите участници в движението. То всъщност това пътуване (от цели 6 км) може да си стане тема за отделен разговор, да споделим техники на шофиране и т.н.

Както и да е, най-после съм на нашата „улица”. Улицата я слагам в кавички, защото след като Софийска вода разкопаха близо 20 дупки в разстояние на 100 метра, които после не запълваха за период между 1 и 3 седмици, а накрая запълваха все едно го правя аз със подръчни материали, т.нар. улица вече е пресечен терен, който би се опрял и на АТВ, благодарение на разхвърляните тук-там големи парчета асфалт. С две думи - ……….. (тук и без това ще го цензурират, направо няма да го пиша).

Та успявам да паркирам, където ми се стори, че има най-малко кал. С огромна изненада забелязвам, че нашата кофа е изпразнена и дори около нея е почистено. Моментната ми радост е помрачена от факта, че около входа е пълно с хвърчащи листчета, които правят гледката по-грозна, отколкото е грозен стандартният вход на панелен блок в София. Пак ще ни сменят дограмата, или щранговете, или ще дератизират – няма начин. А може и за 1.99 лв. да ни водят до Рилския манастир.

Не е истина. Този път не познах. А и съмнявам се, че някой читателите, стигнал чак дотук в тоя фейлетон, ще се сети какво намерих!?!

Информационна брошура на Министерството на икономиката и енергетиката за биогоривата. Напечатана на най-скъпата хартия, която съм виждал за подобен тип брошурка (дограмаджийските ряпа да ядат), с възможно най-много цветове – то не са слънчогледи, поля от рапица, еко-автомобили – лудница. И всичко това, за да ме убедят, че в биогоривата има хляб – да ги използвам един вид. Не че са особено разпространени по бензиностанциите. Не че българските горива по принцип са особено качествени (всеки зареждал в чужбина знае за какво говоря), та представям си биогоривата колко ще са „добри”. Не че безкрайните поля от рапица и слънчоглед са особено environment friendly. Важното е да си информиран, качеството на информацията не е важно. То май качеството на каквото и да е не е важно в България - сиренето, въздухът, и т.н.

Още не мога да си обясня, как и кой болен мозък измисли, че тази кампания може да допринесе с нещо, освен за фирмата изпълнител и съответни комисионни. На фона на картинката, описана в горните параграфи, на фона на информацията, която всеки заинтересован може да получи отвсякъде в ерата на Интернет, Министерството на икономиката и енергетиката издава десетки хиляди брошурки и ги разпространява по пощите за нещо, което реално дори не е особено достъпно, а и определено не е само положително – боже, колко мъка има по тоя свят… А и как допринася за боклука…

Та затова искам да призова – за бога братя, правете смислени неща, и без това сме затънали до ушите в мръсотия и боклук, дайте малко по-сериозно…