Миналата седмица първо правителството, а след това и Народното събрание сложиха край на една от любимите „сапунени опери“ в новата история на България. Ако се чудите за какво става въпрос, да – точно за АЕЦ „Белене“. Първо кабинетът на редовното си заседание взе решение, че България официално се отказва от строежа на атомна централа. Като мотиви бяха посочени неизгодността на проекта и риска от ядрена авария заради евентуално земетресение в зоната. На следващият ден НС потвърди волята на кабинета.

На фона на взетото решение няколко въпроса не получиха отговори. Най-вероятно те ще останат такива. Сред тях са:

Колко пари са били похарчени покрай строителните и впоследствие - разрушителните работи на площадката? Колко са стрували услугите на всички фирми, които са били свързани с проекта, начело с избраната в началото на 2005 г. за финансов консултант Deloitte Central Europe Limited/Norton Rose? Какви суми са потънали "в гьола за 800 млн. лв." (израз на премиера Бойко Борисов от пролетта на 2010 г. - бел. авт.) и др.

Въпросът с изхарчените пари като че ли е най-сериозен. От една страна трудно и дори невъзможно е да се разбере колко средства са били инвестирани в проекта за периода 1981-1991 г.  Също така е неясно и на колко правителствата на НДСВ и Тройната коалиция са оценили работата на консултанта Deloitte. По-притеснителното в случая е, че се говори за седем и повече-цифрени суми. А кабинетът на ГЕРБ за почти цял мандат реши да не навлиза в конкретика... Говори се единствено за милиарди и милиарди, без да се навлиза в подробности.

Интерес буди и целият патос, с който се води диалогът на всички нива и се пилеят пари с оправданието, че въпросът е на "живот или смърт". Нали всъщност говорим за централа, която трябва(ше) да работи основно за износ? От друга страна липсва ясна икономическа обосновка на нуждата от още ток, който да бъде използван за България. В момента работещите 2 от 6 блока в АЕЦ "Козлодуй" плюс останалите ТЕЦ-ове и по-малки централи напълно задоволяват потребностите. Че дори се изнасят и немалки количества енергия за останалите страни на Балканите. Подобна беше ситуацията дори по време на газовата криза от началото на 2009 г., когато се заговори за отварянето на III и IV блок на АЕЦ "Козлодуй".

Ролята на втория консултант – британската банка HSBC, също е под въпрос. Особено предвид последните събития. През април 2011 г. финансовата институция беше избрана от Българския енергиен холдинг, за да определи дали централата е икономически изгодна и колко ще струва реализацията й. В светлината на последните събития финалният доклад почти сигурно ще потъне някъде по станалите нарицателни чекмеджета... В които преди има-няма три години беше установено, че има едни скрити договори от предишното правителство. Сред примерите бяха проектите за хидровъзела „Цанков камък“ (който все още не функционира) и АЕЦ „Белене“. С голяма част от анексите и наречените от вицепремиера Дянков „бомби“ така и не стана ясно какво се случи. Според тогавашните разчети на правителството необезпечените договори са на стойност 2 млрд. лв.

Позицията на правителството след решението на RWE oт есента на 2009 г. са ясни (тогава немският концерн се отказва от правото си да бъде стратегически инвеститор и излиза от проекта – бел.авт.) - ако централата ще се строи, трябва да бъде намерен западноевропейски инвеститор. По една или друга причина това не се случва. Единствено преди няколко години финландската Fortum и френската Altran пожелаха да станат част от проекта, но не като стратегически инвеститори. Сърбия и Македония също в един или друг момент загатват за интерес, от който впоследствие не се получава нищо.

Ситуацията ескалира и на пазарлъците по медиите, които бяха станали ежедневие за последните няколко години, беше сложен край в началото на март. Тогава премиерът Бойко Борисов избухна, посочвайки, че руснаците са били уведомени за спирането на проекта. Последваха 2 седмици на отричане, че е било взимано каквото и да било решение... Единствено вицепремиерът Симеон Дянков обясни, че преди българския отказ от "Бургас-Александруполис" се е действало по същия начин.

Това положение беше използвано от БСП и Георги Първанов. Първо "червената" партия обвини правителството, че загробва българската ядрена енергетика. Буквално няколко часа по-късно бившия с амбиции да стане и бъдещ лидер на БСП обяви, че ако дойде на власт, строежът ще бъде възобновен. Отново започнаха да се претоплят и "вчерашни манджи" като идеята за провеждане на референдум за бъдещето на централата.

За споменаване е и реакцията на местните власти в Белене. В официално писмо, което е изпратено до премиера, президента, председателя на НС и ресорния министър, се посочва, че решението на НС е "прибързано, икономически необоснованово и взето без необходимия обществен дебат". От една страна говорим за община, която е част от най-бедния регион в Европа. От друга - както стана ясно в дните преди официалния отказ, на площадката работят основно руски работници. Не беше сигурно дали и ако централата се реализира, на мястото щяха да бъдат наети български служители.

Въпросът "Кой е по-по-най", вдъхновен от популярното детско предаване, може да бъде зададен с пълна сила. Особено за това чия е вината за това да няма фиксирана цена, в която да е включена ескалацията, или пък толкова пари да изтекат безотчетно. Ако трябва да избирам обаче, бих посочил правителствата на НДСВ и Тройната коалиция... Които въпреки желанието си, така и не пожелаха да сключат договор "черно на бяло" с руската държава. Кабинетът на ГЕРБ може да бъде винен единствено за огромните протаквания и забавяния, които позволи да се случат в диалога с руската страна.

Едно е сигурно... Русия не губи нищо от цялата промяна и българските откази.

Новата газова централа в Белене ще бъде захранвана със суровина от руския проект „Южен поток“. Почти готовият реактор за АЕЦ "Белене" е ясно къде е произведен. А ако VIII блок на АЕЦ "Козлодуй" евентуално стане факт, не е трудно човек да предположи какъв по народност ще бъде той. Отделно Русия вече получи или това предстои да се случи всички дължими суми по проектите АЕЦ „Белене“ и „Бургас-Александруполис“.

Неясно остава дали все пак България не е само любезен домакин на мача за влияние между Русия и САЩ. И дали отказът не е един вид отплата за мораториума, който беше наложен върху проучването и добива на шистов газ в началото на месец януари. Потърпевша от цялата работа тогава беше американската компания Chevron. Според премиера отговорът на този въпрос е отрицателен...

Много въпроси и малко отговори. С това изречение може да бъде описано всичко, случило се около проекта АЕЦ „Белене“ през последните няколко години... И като че ли най-добре се казва със заглавието на песента Dire Straits Money for nothing... При това за целия период от близо 31 години, в които на дневен ред беше строежът на ядрена централа в Плевенско. Каквото и да се случи, ситуацията около проекта ще се преекспонира доволно силно около предстоящите през 2013 г. избори.

*Money for nothing – една от най-известните песни на рок групата Dire Straits. В превод заглавието й означава „Пари за нищо“.