Ако до скоро правителството се задоволяваше само с говорене на едно, а вършене на друго, то вече това не им стига и започнаха откровено да лъжат. Като се започне с вдигането на осигуровките, което всъщност не било вдигане, през това, че България имала най-високата пенсионна възраст, през прибирането на лични пенсионни партиди в Националния осигурителен институт (което не било национализация) заради лошо управление и високи „режийни", та до вчерашния бисер - че проблемът е бил заложен още през 2000 г. от правителството на Иван Костов, по думите на премиера Бойко Борисов.
По-любознателните сигурно вече или са запознати с проблема, или са проверили ежегодните изменения на Кодекса за социално осигуряване (КСО) и са видели, че има две точки, които регламентират ранното пенсиониране на работници от I и II категория труд - чл. 168 и § 4.
Първият е стандартният ред на пенсиониране - след 10 г. и 15 г. осигурителен стаж съответно за I и II категория труд лицата могат да се пенсионират с 8 и 3 години по-рано. Прави впечатление, че няма разделение между мъже и жени, т.е. всички се пенсионират по-рано при едни условия. Подробностите обаче се крият в Преходните и заключителни разпоредби и по-точно в § 4. На практика тук са засегнати изключенията, които са заварени положения, в следствие на започналата реформа и създаването на професионални пенсионни фондове от 2000 г. Да, обаче през 2008 г. се удължава изтичането на преференциите за ранно пенсиониране от края на 2009 г. до 2010 г., а изтичането на срока за свръх ранно пенсиониране - 45-годишна възраст, се увеличава от 2006 г. на 2014 г. За пенсионирането на 45-годишна възраст това е едва втората промяна от 2000 г. насам, защото през 2005 г. със задна дата е прието друго постановление, което удължава крайния срок за тази преференция от края на 2004 г. до края на 2006 г. Т.е. ако ще се сочи с пръст за нерешаването и задълбочаването на проблема с пенсионирането на категорийните работници, той трябва да е отправен към правителствата на НДСВ и Тройната коалиция. Между другото, тъй като така и така обвиняваме за несвършване на работа, не трябва да сме благосклонни и към сегашното правителство. То възнамерява да подсигури ранното пенсиониране - съответно 11 и 13 години за мъже и жени, работили I категория труд, което положение трябва да изтече не в края на тази, а в края на следващата година.
За едно обаче премиерът е прав - проблемът е ясен от 10 г., но изглежда решението е прекалено политически неудобно, за да бъде взето. 10 години по-късно сегашното правителство не само отказва да си "измие ръцете" с корумпираните решения на предшестващите го и да проведе нужните реформи, но и продължава да задълбочава проблемите, като удължава преференциите на засегнатите работници и желае да национализира (по последните данни само една част) от личните спестявания на осигурени хора в професионални пенсионни фондове и да ги превърне от лични в "общи". Както иронично каза един колега наскоро, "когато по избори се плаща на ръка за гласове, това е ужасно, но когато пенсионната система се използва за купуването на гласове, това е приемливо".
