Историческият път на бирата по света

Знаете ли откога съществува бирата? От няколко десетилетия? От няколко века? Всъщност бирата съществува от около 6000 години пр.н.е. Някои изследователи считат за нейни създатели шумерите. Други смятат, че родината й е Китай, където бирата е правена от ориз. Бирени чаши на около 3000 години пр. н.е. са открити и в Израел.

Бирата е важна част от културата на древен Египет. Може да се каже, че е била традиционна напитка на страната. Пиели я както аристократите, така и обикновените хора. С бира и храна са погребвали мъртвите и с бира са вдигали тост за душите им. Считало се е, че Изида - богинята на природата, е покровителствала производството на бира. Назначавали са се специални хора, които да следят дали бирата се произвежда правилно. Според писмените свидетелства, древните египтяни се събирали вечер, за да пийнат по чаша бира, също както в днешно време. Египтяните използвали бирата и като лекарство. В документ от 1600 г. пр. н. е. са записани над 700 рецепти, като в 100 от тях фигурира думата бира. Любимият тост бил: "За твоя дух". Бъчва бира била считана по това време за най-подходящия подарък, който се давал на фараона от кандидатите за някоя принцеса. Фараонът Рамзес II дарявал на боговете около 30 000 галона бира, за да ги умилостиви. Напитката се споменава и в свещената "Книга на мъртвите". Именно египтяните доразвиват рецептата на бирата, създавайки работилници за обработка на малц и големи пивоварни.

Бирата никога не е преставала да съществува и не е омръзвала на човечеството, нито е била значително видоизменена. Тя е била част от живота на римляните и гърците.

Така било и в Северна Германия, Полша, Бохемия, Дания, скандинавските страни и Британските острови.

След появата на християнството бирата "утвърждава позицията си". Самите монаси са били едни от най-активните производители на бира.

Бирата е била с по-изразена горчивина заради количеството на хмела, който са слагали в нея, но който е играел и ролята на консервант.

Още в Средновековието в Бавария се появява и Закон за чистотата на пивото, който се спазва и до днес. Разпоредбата гласи, че производителите трябва да използват само ечемик, хмел и чиста натурална вода.

Пенливата течност в България

Първите опити за пивопроизводство у нас са направени през втората половина на XIX век. В някои градове като София, Шумен, Пловдив, Търново и Русе малки и примитивни домашни работилници за приготвяне на пиво има още преди Освобождението.

Пловдив

Началото на пивоварната индустрия започва от град Пловдив, където двамата швейцарци Рудолф Фрик и Фридрих Сулцер създават първата пивоварна "Каменица". По онова време те са в България във връзка със строежа и експлоатацията на Баронхиршовата железница. Техният сънародник Бомонти, който построява в Пловдив първите фабрики - спиртната и оризовата, ги насърчава да се заемат с фабричното пивопроизводство. Фрик и Сулцер започват с домашна работилница, която скоро се оказва малка и двамата избират ново място за бъдещата фабрика. Спират се на тревисто, мочурливо и каменисто място, с постоянно бликаща студена вода. От него се отломявали камъни, от където му остава името Каменица тепе. Пивоварната фабрика там се построява в периода 1879-1881 г.

Шумен

Пивопроизводството в България има своите дълбоки корени и в град Шумен. Още преди Освобождението унгарски емигранти, най-известният от които Лайош Кошут, започват да произвеждат пиво за собствени нужди. През 1882 г. се създава и първата бирена фабрика в града от седем шуменски търговци и чешкия майстор-пивовар Франц Милде. Майсторът пристига в Шумен през септември и само месец по-късно основава акционерно дружество „Българско пивоварно дружество", чиято дейност е варене и продажба на пиво на едро и дребно. Част от историята на бирата в града е и Ради Железов, който построява своя градина-пивница и успешно я промотира с подходяща за времето реклама. По този начин предприемчивият шуменец успява значително да популяризира и разшири дейността си.

София

През 1884 г. на ул. "Сан Стефано" 22 започва да работи пивоварната фабрика на братята Богдан и Георги Прошек. През следващите 4 години те правят редица технически и технологични подобрения, които, заедно с прилаганите чешки традиции, правят Прошековото пиво изключително популярно.

Велико Търново

В старата столица първият, който започва да произвежда пиво, е Ангел Гарчиков. Той обаче не успява да продължи дълго и бързо прекратява своето начинание. В онзи период произвежданото пиво в града е скъпо за гражданите и само най-богатите могат да си позволят лукса да пият пиво. През 1891 г. синовете на известния търновски фабрикант Хаджи Славчо Паскалев построяват фабриката "Братя Хаджиславчеви и Сие", от която води началото си пивоварната "Болярка".

Лом

През 1894 г. се появява и пивоварният завод в Лом с основатели чешките братя Милотин и Хозман. Той е построен от ломския майстор-строител Русин Петров по план на известния тогава технолог-пивовар в Чехия и Австрия Мамер, близък роднина на Милотин. В първите години от своето развитие пивоварната достига годишно производство от 1 млн литра (1911 г.).

Стара Загора

През 1902 г. в Стара Загора отваря врати "Бирария"-та - пивоварната фабрика на д-р Кожухаров, който по онова време е известен предприемчив гражданин, завършил медицина в Прага. През годините фабриката преминава през различни етапи на развитие - през 1819 г. тя е реставрирана от братя Златареви и носи името "Тракия", а по-късно, през 1958 г., по предложение на специалиста-пивовар Андрей Брашованов, отново е обновена и приема името "Загорка". Усиленото развитие на пивопроизводството продължава и през следващите години с непрекъснатото внедряване на модерни технологии, прилагането на световни практики и навлизането на международни пивоварни компании на пазара.

Най-важната съставка

В миналото всички видове бира се произвеждали чрез ферментация на зърнени култури, обикновено ечемик или овес, смесени с вода и мая, както и добавени билки или различни аромати. При производството днес се използват 4 естествени суровини - вода, малц, хмел и мая (наричана още пивни дрожди).

Хмелът е многогодишно увивно растение, чието стъбло е височина от 3 до 6 метра, покрито с къси извити шипчета. Мъжките цветове са жълтозелени. Женските цветове образуват увиснали шишарковидни съцветия, които при узряване достигат до 5 см дължина. По вътрешната страна на подобните на шишарка цветове се намират етерично-маслени жлези.

Комбайн за събиране на хмел. Снимка: Econ.bg

Народната медицина препоръчва съцветията на хмела самостоятелно или в комбинация с други билки за облекчаване при невроза, климактерични оплаквания, гастрити, болезнено уриниране, болезнена менструация, цистити, пясък и камъни в жлъчния мехур, жълтеница, възпаление на простатната жлеза. Растението се прилага външно при отоци и язви. Възглавничка, напълнена с пресни съцветия от хмел, е добро средство при безсъние.

Производството на хмел у нас

Единственото производство на хмел в България е в Родопите. Водещ производител и дистрибутор на тази култура у нас е компанията "Булхопс", която стопанисва хмелови полета в района на Велинград и Ракитово. По време на журналистическа обиколка в района собственикът на фирмата Асен Иванов даде повече подробности за отглеждането и пласмента на важната за бирата суровина. Средната надморска височина в района на Чепинската долина, където се намират Велинград и Ракитово, е 750-830 метра. Преобладават делувиалните и алувиално-ливадните горски почви. Терените са добре дренирани. Средногодишните температури са между 7 и 10 градуса. Среднодневните температури по време на вегетацията са около 25 градуса. Оказва се, че за производството на тази култура са необходими и доста средства.

Хмелово поле. Снимка: Econ.bg

За един декар годишно се инвестират не по-малко от 1000 лева на декар. Произведената продукция няма едни и същи пазари, каза още Асен Иванов (на снимката долу). Всяка година те са различни. Имало е години, в които голяма част от производството е било предимно за чужбина. Продукция е изнасяна за Англия, Германия, Русия и Сърбия. В Европа основният производител на хмел е Германия, а след него е Чехия. Германия произвежда годишно 30 000 тона хмел, а България - 300 тона. Данните красноречиво говорят къде сме ние като производител. Хмел се произвежда и в Белгия и Холандия, но той е предимно за задоволяване на нуждите на вътрешното потребление и има регионално значение. Произведената през последните 3 години продукция от "Булхопс" отива за нуждите на заводите "Загорка" и "Каменица".

Асен Иванов, собственик на "Булхопс". Снимка: Econ.bg

Пазарът на бира през последните години

Днес бирената индустрия е един от най-динамичните и бързо развиващи се сектори в България. През изминалата 2008 г. пивоварният сектор в страната е предложил на своите потребители над 75 асортимента светло и тъмно пиво. Всички членове на Съюза на пивоварите реализират продажби в размер на 5 373 298 хектолитра. За сравнение, през 2007 г. продажбите на пиво са били 5 306 489 хектолитра, а за 2006 г. - 4 778 155 хектолитра. По отношение на консумацията на глава от населението цифрите са както следва: 73 л за 2008 г., 74 л за 2007 г. и 68 л за 2006 г.

За 2008 г. инвестициите надхвърлят 90 млн. лв. По отношение на използваните опаковки пазарът е разпределен в следното отношение: бутилки - 47%, PET - 44%, наливно пиво - 6% и кенове - 3%.

Производство на бира в пластмасови бутилки. Снимка: Econ.bg

Данните за първите 6 месеца на 2009 г. обаче показаха спад на продажбите на бира с около 4%. 2 507 490 хектолитра е продаденото пиво на българския пазар за полугодието. Основните причини за отстъплението са световната криза и слабият туристически сезон. В същото време през първите 6 месеца на годината са направени инвестиции на стойност 40 млн. лв.

Износът на бира традиционно не надвишава 2% и е предимно насочен към Румъния, Македония и българските диаспори в страни от ЕС и САЩ.