Вярно е, че законите в много случаи подлежат на тълкуване, но правителството, както и Националната агенция за приходите (НАП), очевидно злоупотребяват с тази им характеристика. В случая не става въпрос за национално законодателство, а за европейско, а казусът е приемането на страна в еврозоната.

С невъоръжено око това може да изглежда сравнително лесно - първо получаваш одобрението на всички страни членки в Европейския съюз (ЕС) и Европейската централна банка (ЕЦБ), за да се присъединиш към надзорен механизъм. След като една страна е в механизма, тя трябва да изпълнява (и тук е ключовата дума!) "устойчиво" пет критерия в продължение на минимум две години. Наградата за тежките усилия е членство в еврозоната.

Това силно опростено представяне на действителността обаче изключва подробностите около целия процес. Първото препятствие пред една страна е включването й в надзорния механизъм, за което не съществуват формални критерии - това е чисто политическо решение. То зависи от много фактори, като например външните дисбаланси или нуждата от оказване на политически натиск. След като страната попадне в надзорния механизъм, особено внимание се обръща на това дали тя може "устойчиво" да изпълнява строго формулирани критерии. Ако успее, получава възможността да замени националната си валута с евро. Тези подробности обаче не присъстваха в реториката на управляващите, когато се хвалеха, че сме фискални отличници, изпълняваме всички критерии и до година-две ще ни приемат в еврозоната.

При този прочит на законовите изисквания шансовете на България за членство в близко бъдеще не изглеждат особено розови, въпреки че управляващите са на друго мнение. Дори цялата процедура по изпращане на официална кандидатура за членство във валутния механизъм ERM II да беше извършена през януари 2010 г., това щеше да означава, че България може да е член на еврозоната най-рано от 1 януари 2013 г. Прави впечатление, че европейски представители, като председателят на Европейския парламент, председателят на Европейския съвет, редица посланици, споменават точно тази дата за реалистична. Тя изглежда все по-малко вероятнa обаче, поради липсата на политическо лоби за влизането на България в надзорния механизъм и този оптимистичен сценарий ще стане невъзможен, ако страната не влезе в ERM II преди средата на тази година.

Осъзнавайки това, правителството действа по заучен начин - търси кого да обвини, за да не носи отговорност, в случай че преговорите се проточат или провалят. Първият виновник беше предишното правителство, което завещало тежко фискално бреме, продънило бюджет 2009 г. и заложило капани. Вторият виновник беше гръцкото правителство с техните дългови и фискални проблеми. Сега виновни отново са предните управляващи, защото сключили договори за 2.1 млрд. лв., за които обаче не било осигурено финансиране.

Ясно е вече, че проблемите в Гърция и бюджетът за 2009 г. не са предизвикали сериозни проблеми по пътя към еврозоната, затова ще разгледаме по-обстойно последния въпрос. "Ако ги признаем за валидни [договорите - бел.авт.], от това автоматично ще излезе, че и ние като Гърция сме лъгали и сме правили скрити дефицити. А отнесем ли договорите за тази година значи, че въпросът с еврозоната приключва, отиваме в дефицит от 6-7%", обясни премиерът Бойко Борисов. Това изказване представлява сериозен проблем, защото или министър-председателят не е запознат с въпроса, или казаното от него не е цялата истина.

Сключените договори без осигурено финансиране не представляват скрит дефицит, защото при оценяването на бюджетната позиция на България ЕС използва методологията ESA 95, която отчита фискалното представяне на начислена основа, а не на касова основа, каквато методология използва българското Министерство на финансите. С други думи, ако дефицитът е скрит, това не се отнася за европейските партньори на България - той е скрит за българските граждани.

През януари месец т.г. беше публикувана Конвергентната програма на България за 2009-2012 г., в която е записано, че на начислена основа дефицитът на страната през 2009 г. е 1.9% от БВП. По предварителните данни на Националния статистически институт това прави близо 1.259 млрд. лв. Тук възниква въпросът от къде се получава разликата между обявените от премиера Борисов задължения на държавата и данните в Конвергентната програма? Ако премиерът е прав, това означава, че в изпратените до Брюксел документи са заложени нереални данни - излъгали сме, за да изглеждаме като отличници. Ако пък греши, значи умишлено заблуждава населението и се опитва да вмени вина на други за неспособността на това правителство да си свърши работата. И двата варианта са достатъчно лоши.

Това, от което страната има нужда, не е виновен, най-малкото защото населението беше наясно, че предното правителство не си върши работата и гласува доверие на Бойко Борисов и ГЕРБ. В момента се нуждаем от решителни политици, които да не тълкуват законите както им е удобно, а да обвържат политиката си с тях. Да се направят нужните структурни реформи, заради липсата на които ЕС спира финансиране по европейски програми и използва приемането на България в ерозоната и Шенгенското пространство като лостове за оказване на натиск. Да се продължи воденето на разумна фискална политика, която да не задушава реалния сектор, защото преследва балансиран бюджет, но същевременно да не позволява и отварянето на фискална пропаст. Да се засили лобирането на възможно най-много нива за приемането на България в еврозоната в следващите два месеца, за да не се наложи да губим още цяла година. Приемането на единната валута не е самоцел, а решение на редица проблеми - както валутният борд стабилизира икономиката след тежка вътрешна криза, така и еврозоната ще го направи след тежка външна такава.