Автор: Ивайло Ачев, Econ.bg
Празниците идват, дами и господа. Коледата на вратата чука, Новата година вече свети тука. Светли празници за едни, комерсиализирани и извратени за други. Време за подаръци, време за припомняния на постиженията и неуспехите през изминалата година, време за обзори и повтаряне на втръснали докрай слова и голи обещания – "Нова година, нов късмет", „Тази година толкова, догодина повече”, „Сигурен съм, че догодина нещата ще се подобрят”.
Затова аз няма да правя цялостни обзори, няма да се впускам в подробни политически и икономически анализи и няма да ви отегчавам със замаскирани с цифри успешни и неуспешни действия на държавата ни. Не – аз просто ще се обърна към „живия живот” (ах, как го обичам това клише) – този, който „богопомазаната класа” забравя, а обикновените хора се стремят да пренебрегнат и забравят.
В продължение на цяла година, както и предната, и по-предната и ако карам така ще стигна сигурно поне до Второто българско царство, управляващите, администрацията, бизнесът се оплакват от … липсата на кадри. Тя е факт, тя е тук и при това не си стои мирно и тихо в ъгъла, ами най-безцеремонно се е настанила на дивана и е кръстосала крак върху крак. Липсата на кадри е призната от всички класи в България и е безспорен факт. А тази липса води и до липса на професионализъм – поне така ми се струва след не толкова дълъг размисъл, понеже имам претенциите да си използвам главата понякога и по предназначение.
Сега – за да продължим напред, нека дам собствената си дефиниция за професионализъм. Професионализмът представлява определено ниво на ефективност при изпълнение на служебни задължения, което носи повече плюсове като краен резултат, отколкото минуси – това е моята дефиниция. На по-прост език – професионалист е човек, който си разбира от работата и я върши съвестно. Доколко ние, българите, отговаряме на тази дефиниция?
Да се съсредоточим в сектора на услугите – сектор, който по преценката на знайни и незнайни експерти, както родни, така и европейски, е водещият в нашата икономика. Само през последния месец станах лично свидетел на факта как изпълнението на дадена услуга носи повече минуси, отколкото плюсове (казвам го така, възпитано и учтиво, не че ми е в характера, но редакторът ще ме бие през пръстите – страх лозе пази). Първо, преди около три седмици в един от киносалоните в софийските молове отидох да разпусна с приятелката си и да изгледаме някой филм. За наш лош късмет, обаче, стана така, че „гръм удари, токът спря” т.е. имаше токов удар. Почакахме 10-15 минути – междувременно не се появи служител на киното, който да даде някакви разяснения – и отидохме на касата, за да видим как можем да си получим парите. Оказа се, че процедура за такъв случай няма, нямало резервен генератор (Бойко Борисов е виновен, изпъчи се веднага съвестна служителка), касите са затворени и в крайна сметка всички чакаме Господ ЧЕЗ да се усмихне и да ни прати ток (в такъв случай за предпочитане е подметките ни да са от гума, защото знае ли човек какъв е мерникът господен). Категорични гаранции не бяха поети и в случай, че решим да си тръгнем и да се върнем в друг ден, за да изгледаме филма, за който сме си платили – билетчето е скъсано, служителите любезно обясниха, че няма проблем да дойдем в удобно за нас време и да гледаме с него филма, но – докога важи подобно нещо, ще приемат ли скъсан билет служителите от другата смяна, когато ние се върнем, или поне може ли по някакъв начин да се маркира вече скъсаният билет и да е ясно за какво става въпрос – съжаляваме много. Не ни беше даден и телефонът на главния мениджър на киното, при все че се идентифицирах с журналистическата си карта и поисках интервю – свободна държава сме все пак. Както и да е, след около час токът дойде и всичко се размина. Дали обаче ще се размине, когато например вземе да стане пожар, удари земетресение или се случи нещо друго извънредно? Тогава просто няма да имаме време да питаме за процедури, а ще трябва да спазваме указанията на персонала на киното – а той дали знае какво да прави в такъв случай?
Вторият пример е далеч по-прозаичен и със сигурност се е случвал по-често и на вас, уважаеми читатели. С колегите ми решихме да си поръчаме обяд от местната пицария, която предлага такава услуга. Дадохме поръчката, казаха ни, че доставката ще дойде за час, час и петнадесет минути (пицарията е на 10 минути пеша) и готово. Обядът дойде след два (!!!) часа (не бяхме поръчвали суфле по занзибарски, да уточня) и се оказа, че няма компенсации за забавянето, управителят на заведението не отговори на посочения в сайта телефон, защото го е сменил, както и не вдигна на новия си телефон – беше изключен.
Така – ето ги два типични примера от този жив, много жив български живот. При това говорим за икономическия сектор, който осигурява поминъка на най-много българи и в който засега се инвестира най-много за развитие. Най-доброто в България и мястото, където има и много успехи т.е. плюсове, а не само провали и неизпълнение т.е. минуси. А доколкото ми е известно, много големи премии няма да се раздават никъде в частния сектор у нас, при това не главно заради „професионализъм”.
Да не ставаме обаче по-икономисти и от Джордж Сорос – нека се направим малко и на Европейския парламент. Парламентът, депутатите, кюфтенцата, баничките (ммм, обяд идва май). Затова нашите мили, скъпи, ненагледни народни представители, взимайки предвид обстановката на криза, държавния бюджетен излишък и този на "Съединението прави силата", безумствения излишък на Народното събрание, студената зима, понижаващите се цени на петрола и природния газ плюс космическата справедливост, решиха да се зарадват с коледен подарък – премийки, ура! Лошо няма (много иронично казано, лъжа, да знаете, бип-бип) – пазарната икономика, а и ЕС напоследък, предполагат и настояват да се възнаграждава и стимулира упоритият и успешен (!!!) труд. И хоп – в моята глава веднага изникна неканен (е малко го поканих, признавам си) въпросът – Какво свършиха тази година депутатите ни и висшите управленски кръгове? Мислих, мислих и се сетих за може би най-чутовния подвиг – изгубиха едни 220 млн. евро, разбира се, които ЕС ни ги даваше само срещу честност – всъщност, доста висока цена за България. Отделно преди два дни стана ясно, че за има-няма 9-10 години администрацията ни е профукала 20 млрд. лева с некомпетентните си действия – с други цифри, 50% от проектите й са били с неуспешен край, а само 25% са определени като успешни. Да не говорим за това как протичат гласуванията по законопроектите в пленарна зала, колко точно народни представители присъстват и какво правят с картите си за гласуване – вижда се ясно всеки четвъртък на втора страница на вестник „168 часа”. Не е много професионално, нали? И не заслужава поощрение някак си.
И понеже в България няма кой да излезе на улицата с коктейли „Молотов”, както в Гърция и да изиграе едно „инвиво” сиртаки „Инморто” на народните представители, то поне да направим нещо друго. Във Facebook (вярвам много от вас го ползват, драги читатели), беше стартирана инициатива „Цвете за безименния депутат” (Почивайте в пир) от Владислав Владимиров – за потребителите на сайта това е линкът. Нека всички ние отделим време и в неделя (21.12.08) между 09:00 и 21:00 да минем покрай сградата на Народното събрание, за да оставим по едно цвете, буренче или клонче (който иска и по две) на депутатите – да им пожелаем Весела Коледа и да не ни забравят.
