Недостигът на работна ръка за бизнеса у нас, видно от традиционната годишна анкета, която провежда Асоциацията на индустриалния капитал в България, излиза на първо място като проблем, даже преди корупцията.
Очакваме догодина компаниите в България да постигнат ръст в продажбите, средно около 3-4%, което ще доведе и до ръст на добавената стойност. Която пък в голяма степен ще формира очаквания ръст на възнагражденията на служителите.
Това е в пряка връзка с алармирането от нашите среди за дефицит на работна ръка. На практика от всички сектори са оплакванията за недостиг на човешки ресурси, на подготвени работници и служители. В България има работа, но няма хора за нея.
Безработицата, която е близо до санитарния минимум, е структурна.
Но хората, които нямат работа, не искат да бъдат наети на местата, които се предлагат или не могат да правят това, което се изисква от тях. Затова трябва да има курсове за преквалификация и мобилност на работната ръка. Ние настояваме и за насърчаване на реализацията на завършващите образованието си в страната, както и за ограничаване на действията на държавата за търсене на работа на българи в чужбина. Учудващ е този феномен- за България не достигат специалисти и работници, а държавната администрация осъществява износ на работници, вместо да стимулира оставането им страната.
Имахме много забележки и по т.нар. синя карта.
За съжаление, от списъка със специалности отпаднаха всички други, освен IT, а недостиг на работна ръка има във всички останали сектори. За нас е необяснимо защо от него бяха задраскани машинните инженери, електроинженерите и т.н.
За да се справим донякъде с липсата на кадри се надяваме на бързи промени в образованието и насърчаване на трудовата имиграция. Не говорим за нашественици и бежанци, а за хора, които идват, за да работят у нас. И това е един процес, който трябва да бъде регулиран.
Знаете, че имаме голяма диаспора в различни страни, наши сънародници, които лесно биха се адаптирали и ние трябва да ги насърчим да идват в България. Логичен е въпросът защо искаме да внасяме специалисти от други държави, а не правим нищо, за да върнем образованите, квалифицирани български специалисти, които работят за чужди икономики в различни страни? Разумно е да питаме за това. Но знаете ли каква е средната заплата в Унгария ,например? Два пъти по- висока, отколкото в България.
Е, и там го има същия проблем като у нас. Ние дори и да увеличим двойно средната заплата, ей така, с административно решение, три четвърти от компаниите ни ще фалират незабавно, за три месеца. Но пак няма да решим проблема, защото и при тези нива на заплащане от Унгария пак емигрират. И унгарците внасят работна ръка от Украйна, за да не затворят заводите си… Мисля, че тук има нещо тотално сбъркано ,което се забелязва при трудовата мобилност в цяла Централна и Източна Европа. Ние станахме донори на човешки ресурси и не попълваме по никакъв начин опразнените работни места. Наши специалисти и работници заминават на Запад. Но ако погледнем и от Германия емигрират за САЩ.
А у нас просто няма как с магическа пръчка да направим доходите си швейцарски. Уверявам ви, че работодателите увеличават възнагражденията повече, отколкото позволява икономическата логика. За сметка на бъдещото си развитие дори. Ако погледнем на състоянието на икономиката и бизнеса в по-едър мащаб, прави впечатление, че като се съберат Г20 заклеймяват протекционизма. Обаче, като се разотидат в страните си, започват за се занимават именно с протекционизъм. Ние, в България, не правим така.И имаме вид на много послушни хора- водим се от официалните мантри.
В това отношение едно обръщане към българското производство е много важно. Спомням си, май в Народното събрание беше, имаше обществена поръчка за доставка на асансьори, която бе спечелена от италиански фирми, а пък доставчици за тези компании се оказаха български производители.
И това не е единичен случай. Не вярвам в Германия администрацията да се вози на автомобили, които не са германски, въпреки че на думи всички са против протекционизма. Осъзнавам, че такава една тенденция става силно поле за изява на патриотични организации, но ние имаме нашата си ниша-„Изберете българското”. Ние ,като работодатели, силно поддържаме тази мисия. Не на последно място и затова защото при всеки 2 лв. , дадени за българска стока, 1 лев отива в заплати, на българи.
Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България. През декември 2016-та работодателската организация, която е утвърдена като говорител на реалния производствен сектор, празнува 20-та си годишнина. Текстът е на БГНЕС.
