В началото беше забавно да се отбелязват различията в предизборната и настоящата реторика на управляващите по различни причини - хората забравят с какви обещания са ги убедили да гласуват или не са достатъчно добре запознати с конкретната тема. Вече не само че не е забавно, но и започва да граничи с трагичното, след като за всеки, независимо от това с колко добра памет е или колко голям експерт е в дадена област, е очевидно, че правителството само си подлива вода, меко казано.

Не е съвсем ясно на какво се дължи, но премиерът Бойко Борисов продължава да бламира министрите си - първо този на отбраната, после на труда и социалната политика, а сега и на финансите. Докато финансовият министър Симеон Дянков обяснява как икономиката се оттласква от дъното, а държавният бюджет ще е балансиран през април, Борисов обяснява, че заради падащи приходи ще се вдигне ДДС, докато се задействат антикризисните мерки. Още повече, че според Дянков вътрешното търсене остава слабо, но според Борисов именно ДДС трябва да се вдигне, за да се запълни дупката в бюджета.

И защо точно този налог? Защото така било справедливо, по този начин всички понасят тежестта на кризата... Вярно е, че всички ще я понесат, но различните групи в обществото ще я понесат по различен начин. Близо 82% от средния разход на домакинствата отива за потребителски стоки и услуги, което значи, че най-силно засегнати ще са домакинствата с по-ниски доходи. Някои хора ще могат да компенсират негативния ефект върху разполагаемите им доходи със заместване на стоките и услугите, които консумират в момента, с такива от по-ниска ценова група. Но колкото по-ниски са доходите на домакинството, толкова по-ограничена е и тази възможност. С други думи, въпреки че всички ще понесат тежестта на по-високия налог, хората с по-ниски доходи ще бъдат по-ощетени от тези с по-високи.

Това ново бреме идва като втора вълна от кризата, защото именно секторите с едни от най-ниските средни месечни заплати за 2009 г. претърпяха и едни от най-големите съкращения. Заетите в преработващата промишленост намаляват с 11.9%, в хотелиерството и ресторантьорството - с 10.3%, занимаващите се с административни и спомагателни дейности - с 6%. Наред с това в много сектори реалните възнаграждения (различни от декларираните) бяха намалени. И едва ли за някого е тайна, че едни групи в обществото бяха по-силно засегнати от други групи, а с увеличаване на ДДС това неравновесие единствено ще се увеличи.

Ръстът на безработицата и понижените доходи на домакинствата оказаха негативно влияние върху вътрешното търсене, което е основната причина за по-ниските приходи от ДДС. Увеличаване на налога ще окаже допълнителен натиск върху потреблението в страната, а оттам и на общите приходи от него. Допълнително ще се влошат нещата от обещанието по-високият данък да бъде върнат на или под сегашните нива след края на кризата. При това положение всеки разумен потребител, който може да си позволи да изчака, ще отложи сегашната консумация за по-късен период, когато разходът му ще бъде по-нисък. Това ще има най-силно влияние върху дълготрайни стоки, като автомобили, черна и бяла техника, компютри.

По-ниското потребление (заради по-високия ДДС и заради отлагането на консумацията за по-късен период) ще има два резултата. От една страна - по-малко приходи в хазната, от друга - по-нисък оборот и печалба за частния сектор. Незасегнати ще останат може би стоките и услуги от първа необходимост - хранителни и фармацевтични стоки, напитки, здравни услуги, производство и разпределение на топло- и електроенергия. По-голямата част от частния сектор обаче ще усети понижаване на оборотите, което ще забави неговото възстановяване. Заедно с това ще бъдат засегнати и финансови институции - лизингови дружества, застрахователи, банки - чието възстановяване също ще бъде отложено във времето... и така нататък по веригата. С други думи общият ефект от увеличаването на ДДС ще бъде по-скоро негативен, тъй като няма да събере повече приходи (а ако постъпленията нараснат, не е ясно дали ще е заради новата ставка или заради доброто представяне на икономиката) и същевременно ще забави възстановяването на икономиката от кризата.

По време, когато се свива БВП на една страна, логично е заедно с това да се свият и приходите в държавния бюджет. Вече стана очевидно, че България не може да си позволи по-високи бюджетни разходи, защото те не стимулират икономиката, а изтичат извън граница. В този ред на мисли понижението на приходите трябва да бъде съпътствано и със спад на разходите, не с увеличаване на данъците. А кандидатите за свиване на разходите са толкова много, че се бутат - заплати и възнаграждения, текуща издръжка, социални и здравно-осигурителни плащания. И това са само големите.

Счетоводното подобряване на бюджетния баланс не трябва да е самоцел, важно е по какъв начин той ще се подобри. Какво значение би имало, че България има най-добрите фискални показатели в Европейския съюз, ако икономиката й е обезкървена и ще има нужда от години, за да се възстанови? Това ли е нужно страната да стане привлекателна за чуждестранни инвестиции? Краткият отговор е "напротив".