Старата политическа класа на България като резултат от 19 години на преход претърпя пълен провал – това е резултатът от проведените вчера (05.07.09) парламентарни избори в страната и съкрушителната победа на „пеленачетата” от ГЕРБ.
Българите желаят резултати – нещо, което за толкова години БСП и СДС така и не разбраха. И не осигуриха. Особено настойчиви в това отношение бяха червените и ще продължават да са в такава позиция, ако лидерът им Сергей Станишев остане начело. Плюс редица хора в ръководството на самата партия. Загуба на милиони евро от ЕС в момент на криза заради спрените ни средства по еврофондовете и поредица смазващо критични доклади на ЕК, куп скандали с корупция като смяната на министъра на икономиката и енергетиката Румен Овчаров покрай аферата „Топлофикация” без самият Овчаров да бъде засегнат по какъвто и да е сериозен начин (съд, ефективна присъда), скандал с изпълнителния директор на НАП Мария Мургина и източване на ДДС от ведомството й и отново без особени последствия, липсата на поемане на каквато и да е отговорност при взрива на складовете за боеприпаси в Челопечене и пълното потулване на случая – това е така добре свършената работа от досегашното управление и явно то се гордее с нея, поне ако съдим от думите на г-н Станишев след вчерашната загуба на изборите. За лидера на БСП тези управленски резултати са „успешни”. За българите – не особено, меко казано.
И докато огромният провал на БСП на тези избори беше най-очакваното нещо, то другият доскорошен колос СДС, трансформиран в „Синя коалиция”, на практика също се провали. Сините, които би трябвало да са основната алтернатива в картината ляво-дясно и да получат доверието при грандиозния провал на управлението на БСП – поне така е почти навсякъде в Европа – останаха едва пети. Пети, и то при положение, че те не са били във властта вече осем години. Такъв крах подсказва..., не - доказва само едно – лидерите на „Синята коалиция” са компрометирани в лицето на българския избирател. Като главните негативи носи председателят на ДСБ Иван Костов, чието управление в края на миналия век явно не се е забравило от българския избирател. И по-точно не самото управление, а начинът, по който господин Костов обясни свои ключови действия тогава. Или още по-точно – не обясни. Ако досега имаше някакви съмнения, то вече те са разсеяни – старите муцуни в СДС са политически трупове. Това е факт, но светлинка в дъното на тунела има – именно сините могат да възвърнат доверието в очите на избирателите, ако се превърнат в така необходимия коректив и допринесат с експертен опит в бъдещото правителство. А хора като Иван Костов имат този опит и могат да го предадат на новите лица, идващи без тежащите на неговото политическо поколение негативи.
Победата на ГЕРБ безспорно доказа – България търси и иска алтернатива. Алтернатива на БСП, на ДПС, на НДСВ – т.нар. триглава ламя. Алтернатива, която не се изчерпва с антипода на ДПС – Атака. И не сме загубили надежда за нормална алтернатива. Ситуацията напомня 2001 година, когато по същия начин НДСВ спечели изборите. Но сега има една малка разлика, която дава искрицата светлина – лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов не е политически дебютант. Такъв, какъвто беше Симеон Сакскобурготски преди осем години. Господин Борисов има и натрупан управленски опит в администрацията и трябва да го използва – сега. Ако приемем, че в момента България се намира в ситуацията, в която беше изпаднал Роджър Федерер в края на втория сет при вчерашния епохален финал на „Уимбълдън” срещу Анди Родик – сет пасив и 2:6 точки в тайбрека на втория сет т.е. потенциално 2:0 сета за Родик, то и господин Борисов трябва да действа като Федерер – бързи наложителни реформи, без изчакване и с използване на целия наличен потенциал (ранно взимане на бекхенд, два поредни аса, предизвикана грешка на Родик на мрежата). Само така ГЕРБ може да се задържи на сцената и което е по-важно – да задържи и България. Защото в момента страната ни е точно в положение сет пасив и спасение на четири поредни сетбола – дупка в бюджета, криене на реалната икономическа ситуация, главоломно растящата безработица, раздут щат на администрацията – заложени мини от предишното управление, които са приоритет номер едно. И които могат да изядат главата на ГЕРБ, защото хората са най-чувствителни към процесите в собствения им джоб. Спасението минава през бързи реформи – такива, каквито ГЕРБ може да осъществи предвид получените депутатски места в Народното събрание. И е редно да го направи, защото иначе мачът си заминава.
За десерт, разбира се, остава вечният проблем – ДПС. Една партия, която съществува и набира сила като трето политическо формирование въпреки българската конституция (Глава Първа, чл. 11, ал 4 – „Не могат да се образуват политически партии на етническа, расова или верска основа”). Една партия, която влезе дълбоко в управлението на България през изминалите близо две десетилетия. Една партия, чийто лидер използва за политическа агитация положението си в държавата и на практика се постави над закона. И една партия, чието име се свързва на първо място с купуването на гласове – практика, недоказуема в българския съд, но гледана цяла неделя по водещите български телевизии. Феномен, който според обещанията на лидерите на ГЕРБ, ще бъде поставен на мястото му. Не бива да се забравя – според законите. А първият и най-важният от тях за България е конституцията й. Защото „Никоя част от народа, политическа партия или друга организация, държавна институция или отделна личност не може да си присвоява осъществяването на народния суверенитет.” (Глава Първа, чл. 1, ал. 3).
