Безработицата расте. Инфлацията расте. Опашките от гладни в социалните кухни растат. Не, това не е Голямата депресия от края на 20-те и началото на 30-те години на миналия век. Това е рецесията в периода 1981-1982 година, считана за най-лошия икономически период на САЩ след Голямата депресия.

Именно тези години под управлението на Роналд Рейгън дават представа какво чака САЩ сега. А на всичкото отгоре сегашната рецесия се очертава да продължи повече, отколкото в началото на 80-те. Ако продължи и след април, което е почти 100% сигурно, това ще е най-дългата рецесия за САЩ от Втората световна война насам. Рецесиите през 1981-1982 година и през 1973-1975 година продължиха по 16 месеца всяка.

Засега безработицата в САЩ не е достигнала нивото от 1982 година, а и БВП не е паднал до това равнище. Но ефектът на сегашната криза е по-голям, а несигурността стига по-далеч, отколкото през 1982 година. Преди 27 години на въпроса "Ще има ли нова Голяма депресия?" малцина даваха отговор „Да”, а сега на този въпрос малцина ще дадат отговор „Не”.

През януари американската промишленост загуби 207 хил. работни места – най-големият едномесечен спад от октомври 1982 година. Продажбите на автомобилните компании продължиха да падат през февруари, стигайки нива, невиждани от 27 години насам. Строителният сектор приключи най-лошата си година също от 1982 година насам. 12.5 млн. американци са безработни, като броят им вече достига нивото от 1982 година. В последното тримесечие на миналата година БВП се сви с 6.2% на годишна база.

Рецесията отпреди 27 години стана факт главно заради желанието да се озапти инфлацията. Тогавашният управител на Федералния резерв Пол Волкър (сега икономически съветник на Барак Обама) вдигна основната лихва до стойности, които не бяха регистрирани от Гражданската война. Действията бяха успешни, но не и без последствия. Най-силно пострадаха Средният запад, северозападните щати и някои южни щати, където рецесията дойде със закъснение.

Точно както и през 1982 година, рецесията доведе до взаимни обвинения. Когато през септември 1982 година безработицата в САЩ удари 10.1%, профсъюзите изкараха работниците пред Белия дом. Американската търговска камара нарече случващото се „трагедия” и обвини демократите. Демократите го определиха за „национална трагедия” и обвиниха Рейгън. Месеци след края на рецесията в Питсбърг не бяха простили на тогавашния американски президент и го поздравяваха с плакати „Искаме работа, г-н Хувър” и „Рейгън казва, че икономическият му план работи – а той работи ли?”

Подобно на Рейгън, и Барак Обама излъска старателно надеждата, постави я на витрината и призова купувачите да не се избиват. Проблемът е, че хората не виждат наградата за себе си след преодоляване на рецесията. Спадът на цените уби доверието в недвижимото имущество. Всички се страхуват да не загубят работата си, дома си, спестяванията си. „През 1980 година хората вярваха, че инфлацията ще слезе надолу рано или късно. Сега те не виждат перспектива”, твърди Уилям Нисканен, икономически съветник на Роналд Рейгън.