"Футболът не е въпрос на живот и смърт – той е нещо много повече". Мнозина от вас, драги читатели, със сигурност са чували тази сентенция, вървяща като реклама по телевизия "Диема". Но едва ли много хора могат веднага да се сетят кой я е изрекъл – прочутият мениджър на "Ливърпул" Бил Шенкли.
В сряда срещу четвъртък вечерта (18-19 ноември 2009 г.) по време на срещата-реванш за световното първенство в ЮАР през 2010 година между Франция и Ейре всички любители на великата игра отново се убедиха какво представлява всъщност професионалният футбол – пари, пари, пари и нищо друго. И ако приемем, че има две неизбежни неща на този свят – смъртта и данъците, то Шенкли е бил напълно прав преди близо 50 години.
Честна игра, истински футбол – ето ви още една сентенция, конвертируема до не толкова отдавна в българския медиен ефир. Колко съм се смял, когато я виждах, само аз си знам. Както и милионите фенове на играта. Каква честност, когато говорим за пари? За много, много, много повече. За сума между 300 и 500 млн. евро, която щеше да отиде на вятъра, ако френският национален отбор по футбол не беше отишъл на световното първенство догодина. Само най-гледаната телевизия във Франция TF1 щеше да загуби 120 млн. евро. За загубите на гиганти като Nike и Credit Agricole да не говорим. ФИФА пък би пропуснала едни 70-80 млн. евро. Големите спонсори на "петлите" не падат под 2.5 млн. евро на сезон при отпускане на средства за националния отбор, а горната граница – тя е далеч в синьото, синьо небе. Отделно по време на европейското първенство по футбол в Австрия и Швейцария преди година 30 секунди рекламно време, когато става въпрос за мач на Франция, са стрували 150 хил. евро. А тенденцията в професионалния футбол в това отношение не е за спад и криза, зрелищата никога не влизат в криза
И при всичките тези пари, пари, пари как ще е възможно Давид да победи Голиат? Как шведският съдия Мартин Хансон (пък и който и да е друг съдия, марсианец ако щете) може да посмее да види засадата на Себастиян Скилачи и повеждането с ръка на Тиери Анри на топката в наказателното поле за изравнителния гол на французите? Ами че той трябва да има ястребово-рентгеновия поглед на телескопа "Хъбъл" – не може при блясъка на половин милиард евро да се види каквото и да било. Вие, драги читатели, можете ли да си вдигнете очите и да погледнете към слънцето в зноен летен ден и на всичкото отгоре да видите и някой летящ самолет? Ами няма как да стане, половин милиард евро блестят като половин милиард слънца.
А честната игра, истинският футбол? Тях оставяме на масите. Да имат какво да си говорят на другия ден на работа, в магазина, на кафе. Всяко чудо за три дни. Все пак тези пари, пари, пари трябва да отидат и в джобовете на господа като президента на ФИФА Йозеф Блатер, който само преди година предизвика автомобилна катастрофа с челен удар и избяга от мястото на произшествието, без да помогне на пострадалия шофьор в другата кола. Или на господин Мишел Платини, президент на УЕФА и по случайност французин по националност, който в началото на бляскавата си футболна кариера играе и взима пари под масата в тогавашния си клуб "Сент Етиен", чийто президент по-късно е осъден за финансови измами, но Мишел се измъква сух от водата и без обвинения.
Всичко това е известно, ясно и всички го знаят. И съвсем естествено никой няма да направи нищо – няма да има преиграване на мача (ФИФА вече отхвърли жалбата на ирландската федерация по футбол), няма да има наказание за измамилия Тиери Анри, нищо че ФИФА проповядва едно нещо, наречено феърплей. А съдията Хансон нищо чудно съвсем скоро да го видим как води възлов мач или в европейските клубни турнири, или защо не и на предстоящото световно първенство. Наказанието ще е на друго, по-високо ниво – в сърцата на феновете. Защото с едно свое действие футболна икона като Тиери Анри се превърна във футболен отпадък – всички нормални запалянковци вече ще го свързват с този гол с ръка, а не с феноменалната му кариера в "Арсенал" и "Барселона" и с головите му рекорди. Анри – а, да, знам го – тоя, дето вкара с ръка на ирландците. Лъжец и измамник.
И понеже в България свикнахме с негативното, обожаваме го и го чакаме с нетърпение, в тези редове аз ще си позволя да припомня на вас, читателите ни, за футболиста Паоло Ди Канио. Един добър играч, но не на нивото на световните звезди като Меси, Кака, Кристиано Роналдо, самия Анри, които и майките ни познават. Един играч, който многократно е наказван за груби прояви на терена, неуважение към съдиите и дори заради фашистки поздрави, тъй като никога не е криел крайно десните си политически убеждения. Един играч, който през 2001 година, когато играеше за английския клуб "Уест Хям", хвана топката с ръце и спря играта в мач срещу "Евертън", тъй като вратарят на съперника Пол Джерард лежеше контузен. Малката подробност е, че Ди Канио спря играта току пред празната врата на противника, вместо да вкара гол, така необходим на отбора му, който се бореше да не изпадне от Висшата лига и да не изгуби много пари, пари, пари. Паоло Ди Канио – футболист и човек, който трябва и е пример.
Послепис: Ако чудовищната несправедливост, която лиши Ейре от участие на световно първенство, доведе поне до задължително правило за слагане на съдии зад двете врати, както сега се експериментира в „Лига Европа”, то може би поне поговорката „Всяко зло за добро” ще бъде миниатюрният щастлив край на тази пошлост.
