Политическите рискове в България отново се изостриха след неуспешна ротация на премиерския пост между двамата партньори от управляващата коалиция, която миналия месец свали последното редовно правителство. Сега страната се насочва към нов кръг от предсрочни избори – 6-ти за около три години – които заплашват да забавят в краткосрочен план реформите и да застрашат постигането на ключови цели на политиката като членство в еврозоната.
Това се казва в анализ на Световната банка. Според него бюджетът на правителството определя фискалния дефицит от 3 процента за 2024 г. на фона на амбициозна програма за капиталови разходи. По този начин консолидацията изглежда е отложена след 2024 г. Предвижда се текущата сметка да запази лекия си излишък през 2024-2026 г. поради очакваната низходяща корекция на вносните цени на основните суровини и увеличаването на нетния износ на услуги.
Икономиката на България се забави през 2023 г. в синхрон с тенденциите на ключовите търговски партньори. Инфлацията продължава да се забавя, но темпото е бавно и излага на риск кандидатурата на страната за присъединяване към еврозоната през 2025 година.
Макар България постепенно да се доближава до средните доходи в ЕС, нейният път на развитие остава неравномерен. До 2022 г. нейният БВП на глава от населението достигна 62,1 процента от средния за ЕС на глава от населението по паритет на покупателната способност, но България остава най-бедната страна членка. Освен това институционалните и управленските слабости продължават да възпрепятстват по-бързия растеж и развитие на производителността на страната, твърдят от Световната банка.
