Автор: Александър Чобанов. Коментарът е публикуван във вестник "Новинар" (30 август 2010 г.)

От летните жеги и отпуските скоро ще остане само спомен. Но спомен, който едва ли ще е лесно да заличим. Като изключим всички безумия по Черноморието като режим на тока, такса за чадър на плажа и куп други недомислия, има нещо, което не може да се отхвърли с лека ръка. Много хора пътуват през летния отпускарски сезон. Трафикът се засилва, инцидентите по пътищата зачестяват, а магистралите все така ги няма. Едва ли има смисъл за пореден път да се подхваща темата за незавършените магистрали и че вече сме 21 век, а още нямаме истинска магистрала. Това го знае всеки българин.

По-интересното е друго. По един или друг начин сме приели факта, че ще се движим из дупки и "първокласни" пътища, но най-голямата загадка си остава липсата на указателни табели. Да пътуваш към черноморските ни курорти си е приключение, откъдето и да се погледне. Но ако не знаеш пътя наизуст или ако случайно си за пръв път в България, рискуваш да се окажеш някъде, където изобщо не си и помислял. След магистралата има само тук-там по някоя табела, указваща посоката към Варна или Бургас. Да не говорим, че табелите са изцяло на български език. А ако на пътуващ у нас германски турист някой негов приятел е забравил да му спомене, че трябва да си закупи винетка, то той едва ли ще разбере, че извършва някакво нарушение, за което обаче той няма никаква вина.

А ако ви се наложи да карате вечер, когато маркировката на пътя би ви улеснила и би направила вашето пътуване по-безопасно, се оказва, че тя липсва. И трябва да се радвате на местата, където я има, макар и не дотам забележима. И така нощното пътуване става възможно със скорост до 70 км/ч, за да не загубите пътя. И на финала, когато пристигнете, или по-скоро се доберете до вашия хотел, се окаже, че в момента няма ток, то значи сте на правилното място, а не в лош сън.

И така нещата започват да се натрупват и това, което би трябвало да създаде удобство за нашето пътуване по надупчените първокласни пътища, тотално липсва.

Друго нещо, което може да ви направи впечатление, особено на живеещите в София, са ремонтите на отделни участъци от пътната мрежа в градовете ни. Но по-интересното е, че водачът на автомобила или велосипедистът, та дори и пешеходецът разбира за този ремонт непосредствено на мястото, където той започва. Никой не се чувства длъжен да уведоми или да дава каквито и да било алтернативни маршрути, за да е по-сигурно, че ако сте за пръв път в даден град, вие няма да стигнете така лесно до търсеното от вас място.

Това са все неща, в които не влизат надупчените пътища, липсата на магистрали, а ние си плащаме съвестно за винетки или данъците на автомобилите ни. И така излиза, че някой се подиграва с нас, а ние сме мазохисти и това ни доставя удоволствие.