Напоследък много често чувам, че медиите са виновни за това или онова. Изказването, което препълни чашата, беше на спортно-техническия директор на един футболен отбор, твърдящ, че футболистите си играели перфектно, но медиите са виновни, че липсват голове. Преди време ни порица и сам премиерът, че всяка медия искала да си зададе въпросите, ама те били едни и същи...

Замислям се често за нашата професия - и вярвам, че и ние си имаме трески за дялане и че често липсва професионализмът при нас.

Както и да е. Според моето скромно мнение голяма част от въпросите на журналистите се формират по време на пресконференция или събитие. Тогава обаче, понеже и ние сме хора, често из термините в нашите глави се промъква и някой въпрос от типа "Изключих ли ютията?", "Заключих ли вратата?". Затова и на пресконференция понякога се появяват леко странни въпроси. Най-меко казано...

Има колеги, които си идват с предварително подготвени въпроси. Ако на тях обаче им е даден отговор по време на пресконференцията още преди времето за журналистически питания, тогава какво да правим?! При положение, че в офиса стои Редакторът и чака отговора, при това специално за медията... Ами задаваме си въпросите. Често в отговорите се съдържа "Аз вече уточних това..." и лек блясък в очите, подсказващ, че ни имат за малоумни.

Има и трета група въпроси - уточняващите. Тук вече всичко зависи от потенциала на журналистите...

Е, не се чудете, ние сме хора и нищо човешко не ни е чуждо. Случвало се е да знаем, че ще имаме шанс само за един въпрос, всички медии се разбираме какво да питаме и в крайна сметка някой пита представителя на МВФ: "Да не би да Ви загубиха куфара?". Отговорът на този въпрос беше "Да", а Пирита Сорса скочи елегантно в колата си и отпраши, без да можем да попитаме какво става със споразуменията между България и организацията.