Автор: Малкълм Джоунс, "Нюзуик". Превод: Вестник "Сега"

Какво точно означава за родената в Румъния писателка Херта Мюлер удостояването с Нобеловата награда за литература? В най-конкретно изражение означава, че прибира 1.4 млн. долара. Не е голяма работа, но след това предимствата стават още по-мъгляви.

Ако си линял в полунеизвестност, преди да получиш наградата, следва кратък период на слава. През това време критиците наваксват с изчитане и оценка на произведенията ти, а издателите, които са извадили късмет да купят правата ти, преди да те озари популярността, сега бързат да отпечатат книгите ти, ако не са го сторили преди.

Ако си писател като турския автор Орхан Памук, който е в обтегнати отношения с правителството, наградата може да ти купи известна защита. В повечето случаи не държат в затвора Нобеловите лауреати. В дългосрочен план наградата вероятно означава, че и няма да има особени проблеми книгите ти да се издават до края на живота ти. Но ако мислиш, че Нобеловата награда ти гарантира легиони от нови фенове, грешиш.

Всъщност може, но и не е изключено нещата да се развият като при миналогодишния победител Жан-Мари Гюстав льо Клезио, който се наслади на своите 15 минути слава и веднага след това изчезна от радарите.

От време на време се случва Нобеловата награда да възкреси кариера. Когато Уилям Фокнър я печели през 1949 г., нито една от книгите му не се печата в родината му. Наградата преобръща живота му и последвалата слава и възхищение намират изражение в продажби, които му гарантират финансова сигурност завинаги. И макар че е написал най-добрите си произведения, преди да получи наградата, тя му позволява да спре да се препитава, като обработва сценарии в Холивуд.

Фокнър успя да избегне прочутото Нобелово проклятие, което според мълвата осъжда автора или на мълчание, или на незначително творчество след получаването на приза. Това проклятие, разбира се, е нещо като шега, тъй като повечето от нобелистите обикновено са в края на кариерата си и, естествено, от тях не се очаква да създадат нещо изключително занапред.

Издателите и търговците на книги са единодушни, че която и да е награда помага на автора и колкото по-голяма и значима е, толкова по-силно повлиява на продажбите, поне за кратък период от време.

Но дългосрочно наградата няма особено голямо въздействие върху репутацията на писателя. Нобелистите Пърл Бък и Джон Стайнбек вече не са в челните редици на американските писатели, дори Синклер Луис вече не се чете.

Ами всички останали автори, чието величие всъщност обезценява Нобеловата награда? Струва си да попитаме как е възможно журито да е допуснало такава грешка, че да пренебрегне Джеймс Джойс, Йожен Йонеско, Юдора Уелти и Владимир Набоков?

Само тези примери са достатъчни, за да си помислим, че решенията на журито не се вземат по стриктно литературни критерии. А това може само да намали тежестта на наградата. Това не означава, че не ни интересува кой ще спечели, просто не ни интересува толкова много. Което пък може би не е толкова лошо. В крайна сметка писането е достатъчно трудно и без да го превръщаме в състезание.